СЛУЖБОМЕР

неделя, октомври 18, 2015

„Гърк и българин“

През 1858 година в книжка втора на излизащото в Цариград списание „Български книжици“ Константин Миладинов публикува стихотворния диалог „Гърк и българин“.


Ето го на съвременен български език, а pdf факсимиле на стихотворението може да намерите в онлайн библиотеката „Струмски“.

ГРЪК И БЪЛГАРИН

Грък

Българино, прост човече,

защо тук стоиш, не се гърчееш?

Нямаш ли очи да не видиш

колко славни ние станахме?

Погърчи се, ако искаш,

да се славиш и ти като нас.

Българин

Ах, гърко, стар човече,

как ти хрумна тези думи

да ми говориш, да ми казваш?

Аз бях славен и прехвален

и пак сега съм българин.

Ако иска Бог милостив,

пак ще бъда аз прехвален.

Грък

Българино, не разбираш,

аз ти казвам да се учиш

на гръцка книга прехвалена –

на Тукидид, на Еврипид,

на Херодот и на Пиндар.

Какво ще правиш ти без книга?

Твои книги ти си нямаш,

за да станеш учен човек.

Трябва сега да се хвалиш

със нашите ученици;

ако можеш, разбери ме,

научи се на гръцка книга,

за да бъдем всички гърци.

Българин

Да се уча на гръцка книга!

Кои са тия, които ми каза,

Тукидид, Еврипид,

Херодот и Пиндар,

тия не са от нашите,

ни дядо ми, ни прадядо;

аз тия не ги познавам.

Ако речеш ти за книга,

имах книга и пак ще имам;

така че, гърко, ти никога

да не чакаш да се погърча.

Грък

Аз ти давам добър съвет,

защото искам твоето добро.

Пак ти казвам, погърчи се;

ако искаш, ти се моля,

само и само погърчи се.

Българин

Недей, гърко, ми досажда,

пак ти говоря, пак ти казвам,

разбери се, не се погърчвам,

ако искаш, българи се.

БЕЛЕЖКИ НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1. Хитър грък, ей – на колене пада, само и само да погърчи българина, но финалът е зашеметяващ.

2. По-нататък ще публикувам в блога и други материали от библиотека „Струмски“, които не могат да се намерят другаде в интернет, преобръщайки ги от pdf формат в текстов за по-удобно използване, ако на някого могат да му влязат в някаква употреба.

3 коментара:

  1. През 1958 Константин Миладинов не е ли бил вече в един друг свят, откъдето трудно ще пише стихове, а правописната реформа с махането на ъ-тата в края на думите и т.н. не е ли вече извършена?

    ОтговорИзтриване
  2. Вечно греша датите при писане, разсеяност пуста... Разбира се, че годината е 1858-ма... Благодаря, отивам да го поправя...

    ОтговорИзтриване
  3. Мисля, че по онова време, което всъщност не е толкова далеч, но за което знаем твърде малко, имайки предвид пропагандните нужди от близкото ни минало, залагащи на фалшификации и изкривяване на историята в името на създаването на "социалистическия човек", та по онова време борбата е била за признаване на българската същност/народност/националност. Защото в Османската империя единствено народите, разполагащи с обособена религиозна институция, са били припознавани като отделен народ. Освен това народностите често са били свързвани с упражняваната професия, което пък е налагало носенето на определен вид дрехи и т.н.
    Затова "гърчеенето" тогава не е натоварено със същия смисъл, какъвто влагаме сега в отричането от националност на ренегата. Тогава гърчеенето е било социален процес, затвърден институционално, а будните българи са се борели за обособяване на българска църква, за да избягат именно от тези архаични социални кодове, които са заличавали постепенно българския етнос.
    Моето лично мнение е, че извоюването на българската екзархия е най-великата национална акция на българите - от създаването и налагането на националния модел през Френската революция до наши дни. И със страх от летящи камъни ще споделя с уважаемите читатели на този чудесен блог, че ако не беше руската диверсия, подтикнала българския народ към въоръжена борба и логично заколение, чиято единствена цел не е независимостта на България, ами завръщането на Русия в черноморския регион и на Балканите, българите щяха да извървят необходимия път до социалната си зрялост и рано или късно по естествен път и без кървища щяха да се обособят в собствена териториална и административна единица след неминуемото разпадане на Османската империя. Вместо това обаче ние бълнуваме все още оня измислен социален модел и опитваме да строим нация около идеите за борба с турците, пеем възрожденски песни и си татуираме Левски и Ботев на епилираните гърди. Анахронично и неуместно е някак си.

    ОтговорИзтриване

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.