„Гърк и българин“

През 1858 година в книжка втора на излизащото в Цариград списание „Български книжици“ Константин Миладинов публикува стихотворния диалог „Гърк и българин“.

Ето го на съвременен български език, а pdf факсимиле на стихотворението може да намерите в онлайн библиотеката „Струмски“.

ГРЪК И БЪЛГАРИН

Грък

Българино, прост човече,

защо тук стоиш, не се гърчееш?

Нямаш ли очи да не видиш

колко славни ние станахме?

Погърчи се, ако искаш,

да се славиш и ти като нас.

Българин

Ах, гърко, стар човече,

как ти хрумна тези думи

да ми говориш, да ми казваш?

Аз бях славен и прехвален

и пак сега съм българин.

Ако иска Бог милостив,

пак ще бъда аз прехвален.

Грък

Българино, не разбираш,

аз ти казвам да се учиш

на гръцка книга прехвалена –

на Тукидид, на Еврипид,

на Херодот и на Пиндар.

Какво ще правиш ти без книга?

Твои книги ти си нямаш,

за да станеш учен човек.

Трябва сега да се хвалиш

със нашите ученици;

ако можеш, разбери ме,

научи се на гръцка книга,

за да бъдем всички гърци.

Българин

Да се уча на гръцка книга!

Кои са тия, които ми каза,

Тукидид, Еврипид,

Херодот и Пиндар,

тия не са от нашите,

ни дядо ми, ни прадядо;

аз тия не ги познавам.

Ако речеш ти за книга,

имах книга и пак ще имам;

така че, гърко, ти никога

да не чакаш да се погърча.

Грък

Аз ти давам добър съвет,

защото искам твоето добро.

Пак ти казвам, погърчи се;

ако искаш, ти се моля,

само и само погърчи се.

Българин

Недей, гърко, ми досажда,

пак ти говоря, пак ти казвам,

разбери се, не се погърчвам,

ако искаш, българи се.

БЕЛЕЖКИ НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1. Хитър грък, ей – на колене пада, само и само да погърчи българина, но финалът е зашеметяващ.

2. По-нататък ще публикувам в блога и други материали от библиотека „Струмски“, които не могат да се намерят другаде в интернет, преобръщайки ги от pdf формат в текстов за по-удобно използване, ако на някого могат да му влязат в някаква употреба.