Изиграната цензура

Динозаврите като мене сигурно си спомнят скандала със стихотворението „Есен“, публикувано във вестник „Пулс“ през 1985 година.

Малко след излизането на вестника, гръмна новината: стихотворението съдържа акростих (първите букви на всеки стих образуват текст), който за онова време звучеше кощунствено: „Долу Тодор Живков“.

Цялата редакция на вестника (или почти цялата, не съм много сигурен) си замина, а истинският автор не беше намерен (стихотворението се оказа подписано с псевдоним), та и до ден днешен не е известен със сигурност.

Цензурата, задължителна за онова време, се оказа изиграна.

А ето една съветска история.

През 1964 година в московското списание „Съвременник“ е публикувано стихотворението „Квадрати“ („Квадраты“).

Стихотворението е представено като превод от английски, а за негов автор е посочен английският поет Джеймс Клифърд, роден през 1913 година и загинал през 1944 година на фронта в Ардените.

Публикуването на „Квадрати“ не среща никакви проблеми, та нали там един англичанин казва:

„И все пак редът на нещата е глупав.

Хора, които топите метала,

които тъчете, които печете хляба –

някой безсъвестно ви е обрал.

Не само вашия труд, любов и почивка –

обрали са любопитството на очите ви;

като ви хранят с подбрани истини,

обрали са ви умението да мислите.

На всеки въпрос са ви дали отговор.

Виждайки всичко, не виждате нищо.

Матрици са станали вестниците…“ (и така нататък)

Как да не пуснеш такова нещо?

Английски поет зашлевява болезнена плесница на гнилата капиталистическа действителност!

Години след това обаче истината излиза наяве: никакъв Джеймс Клифърд няма и никога не е съществувал, а автор на стихотворението е ленинградският поет Владимир Лифшиц.

И не английският капитализъм е шамаросан, а съветската действителност.

За щастие по това време Лифшиц е вече покойник.

Иначе Колима не би му се разминала…