СЛУЖБОМЕР

петък, октомври 30, 2015

Разгромът на Сърбия 1915 г. (100 години от влизането на България в Първата световна война)

Автор: Радослав Тодоров (в списание „Българска наука“, брой 82)

Трансформирал от PDF формат и оформил: Павел Николов

Прелюдия към войната

През октомври месец отбелязваме 100-годишнина в нашата, а и в световната история. На 14 октомври 1915 г. (1 окт. стар стил) България влиза в Първата световна война.

Нейното включване във войната тогава е от огромно значение, поради стратегическото й местоположение и солидния й мобилизационен потенциал, в момент, в който балансът на силите между враждуващите групировки все още се колебае.

За да пропуснем сложните дипломатически маневри, протичащи още много години преди конфликта да ескалира, ще отбележим само генералните причини и крайните резултати от тях. А те са, че Антантата не е в състояние да предложи много на България, а и дори за това, което предлага не може да даде никакви сигурни гаранции, понеже в противен случай рискува да загуби останалите си съюзници на Балканите, против всеки от които България има претенции в резултат на все още неотшумялата Втора Балканска война (1913 г.)

От друга страна блокът на Централните сили обещава при победа във войната да даде на България абсолютно всичко, за което тя настоява – т.е. гарантира така желаното от нея национално обединение.

Отделно и до към средата на 1915 г. войната се развива успешно за Централните сили – на Западния фронт германците са окупирали Белгия и Североизточна Франция и държат дефанзивна линия, на която всички опити на французите и англичаните да ги отместят от окопите им пропадат. Докато на Източния руснаците са разбити и в ръцете на немците падат цяла Полша, Литва и западните части на Украйна и Беларус, като настъплението продължава. Наскоро включилите се във войната италианци не постигат никакъв успех срещу австрийската отбрана в Алпите и не успяват да разклатят баланса на силите.

В този момент крайния успех на Централните сили изглежда реален. Никой не предполага, че на страната на Антантата ще се включат САЩ и Япония, другите балкански страни, англофренските колонии и че войната ще стане световна и ще продължи с години.

При това положение и при положение, че Сърбия, към която са основните териториални претенции, вече воюва на страната на Антантата, за България не остава друг логичен ход освен да й обяви война и със сила да вземе от нея това, което смята за свое.

Ситуацията в Сърбия до намесата на България

Именно покрай Сърбия и Сараевския атентат пламва искрата подпалила големия пожар на световната война. Подкрепени и подтикнати от съюзниците си, Австро-Унгария и Сърбия решително встъпват във война една срещу друга, като постепенно въвличат и всички останали Велики сили, както и по-малките европейски държави в нея.


Трябва да се признае, че първоначално сърбите самоотвержено и доста ефективно се отбраняват срещу настъплението на по-модерната австро-унгарска армия. Но е добре да се уточни и друго. Обикновено, подчертавайки своя героизъм, те изтъкват това, че Австро-Унгария имала в пъти по-голяма територия и население от Сърбия, както и доста по-мощна индустрия и възможности за снабдяване. Това е така, но трябва да се отчетат и другите също толкова важни фактори. Австро-Унгария се готви за война на Източния фронт срещу Русия, според първоначалния план именно тя трябва да изнесе тежестта на този фронт на свой гръб и съответно основните й сили се насочват натам. Отделно впоследствие се налага и към Румъния и Италия да се изпратят крупни сили.

Така че реално през кампания за 1914 г. по цялото протежение на Балканския фронт се бият сравнително съизмерими сили, вариращи между 200-300 000 войници и от двете страни.

Колкото до ресурсите на храни и боеприпаси, действително сръбските са далеч по-скромни, но през ноември 1914 г. от Солун започват да им идват доставките, пратени от Антантата, което дава възможност на изтощената им армия да удържи и дори да започне контраофанзива.

Освен, че мотивацията за бой не е като сръбската и етническия състав на австро-унгарската войска е прекалено пъстър. Голяма част от войниците дори не говорят немски или унгарски, като част от тези със славянски произход симпатизират повече на сърбите отколкото на Австро-Унгария, поради което и дезертьорствата не са рядкост.

Първата офанзива на австроунгарците е успешно задържана и отбита от сърбите. При втората през р. Дрин австроунгарците изтласкват сърбите, напредват в дълбочина, превземат и Белград. Но главнокомандващият ген. Потйорек се подвежда, че отстъпилите от столицата си сръбски войски бягат и са изтощени до крайност, поради което хвърля армията си в незабавно преследване, за да ги доразбие, без да държи сметка за оголващите й се флангове.

Сърбите обаче отстъпват смятайки да се прегрупират за ответен удар и за тяхно щастие точно тогава от юг пристигат жизненоважните за тях доставки (главно от Русия и Франция), които буквално спасяват на прага на идващата зима гладната, дрипава и останала без муниции сръбска армия.

Непредвиденият от австрийците приток на ресурси и успешното прегрупиране на врага водят до контраофанзива на сърбите, които успешно ги изтласкват, макар и на свой ред да пропускат възможността за преследване и доразвиване на успеха си. Така че в крайна сметка войските се връщат на изходните си позиции от началото на войната и фронта затихва в този вид към края на 1914 г.

След тези неуспешни акции австро-унгарците се отказват от по нататъшни опити за атака на този фронт. Източният и новоткритият Италиански фронт ги принуждават да изтеглят войските натам, така че срещу сърбите те оставят само 2 армейски корпуса, заемащи дефанзивни позиции.

Обявяването на мобилизацията в Плевен, 1915 г.

Нацията отново се изправя на бойна нога

През 1915 г. Българското царство обхваща територия от 114 хиляди кв.км. и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г. икономиката е вече напълно възстановена и износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса. Макар и без Добруджа производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половин милионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременния състав на армията до преди мобилизацията включва 10 пехотни дивизии, в състав от 23 пехотни и конни бригади, или 70 полка (пехотни, конни и артилерийски) от общо 120 дружини, всичко – ок. 90 000 души. До началото на войната екипирането и модернизацията на армията, както и изграждането на инфраструктура в новопридобитите земи, още не са изпълнени докрай. Но бурният развой на събитията налага мобилизацията да започне в този момент.

Фелдмаршал Август фон Макензен,
под чието главно командване се намират войските на 1-а Българска армия.

Въпреки провала на австро-унгарската акция през 1914 г., на следваща- та година германците организират нова (под ръководството на ген. Макензен), твърдо решени да установят пряка връзка с Османската империя. На 7 окт. 1915 г. германската 11-а армия (в състав 7 германски дивизии, главнокомандващ - ген. фон Галвиц) и австроунгарската 3-а армия (3 австро-унгарски и 3 германски дивизии, ген. Кьовеш) форсират Дунав и Сава под прикритието на мощен артилерийски огън и за 2 дни овладяват Белград.

Стоящите срещу тях 1-а Сръбска (3 пехотни и 1 кавалерийска дивизия, ген. Бойович) и 3-а Сръбска (2 пехотни дивизии, ген. Юришич-Щурм) армия започват отстъпление на юг, стремейки се да изтеглят поетапно фронта на по-задни позиции, в очакване откъм Солун да пристигнат обещаните й от Антантата подкрепления. По западните граници са Ужишката армия (ген. Божанович, 1 пехотна дивизия и 1 бригада) и Черногорската армия (ок. 40 000 души) оставени за прикритие от очакваното австроунгарско нападение откъм Сараево.

Българските войски нападат Сърбия на 14 окт. 1915 г. в две основни направления по фронта, представляващ цялата тогавашна българо-сръбска граница – от Тимок до Струмица (близо 400 км).

1-а Българска армия на ген. Бояджиев (4 пехотни дивизии) започва офанзива в сектора между Трън и р. Дунав. Тази армия влиза в състава на групата армии „Макензен” и тяхното върховно командване. Останалите войски са подчинени пряко на българското командване (главнокомандващ на въоръжените сили – ген. Жеков, началник на генщаба – ген. Жостов) с главна квартира в Кюстендил.

2-а армия на ген. Тодоров (2 пехотни и 1 кавалерийска дивизия) южно от района на Босилеград до Струмица в Македония.

3-а армия на ген. Тошев (2 пехотни дивизии) е оставена за охрана на румънската граница.

Като общ стратегически резерв в тила остават все още не напълно сформираната 11-а Македонска дивизия, 2-а Тракийска дивизия – около гръцката граница, и 10-а Беломорска дивизия – за охрана на беломорското крайбрежие.

Общият баланс на силите, воюващи в Сърбия през 1915 г.


Ето така френско-сръбската пропаганда изобразява ситуацията през 1915 г. Сам срещу двама, смелият сърбин се отбранява, докато в същото време подлият българин му забива нож в гърба, а гърка гледа безучастно отстрани, стъпил предателски върху съюзния им договор. Дясната част на картината е тактично изрязвана след войната, когато в крайна сметка и Гърция влиза на тяхна страна и наново заедно се награбват с български територии.

Така се създава илюзията, че съотношението е било поне 3:1 в полза на Централните сили, а вероятно и по-вече като се има предвид потенциала на Германия и Австро-Унгария и че сърбите били съвсем сами срещу всички.

Истината, разбира се, е съвсем друга. Пропуска се тук, че гърците все пак пускат силите на Антантата да акостират в Солун и те все пак идват да се бият в помощ на сърбите още през 1915 г., на тяхна страна се бият и черногорците, а косвено и руснаците и италианците, които отвличат от Сърбия австрийски войски към своите фронтове.

Така че всъщност към октомври 1915 г. силите на воюващите страни на Балканите са общо взето равни:

От страна на Антантата:

4 Сръбски армии – 300 000 д.

Черногорска армия – 40 000 д.

Англо-френска армия – 80 000 д

Общо: 420 000 д.

От страна на Централните сили:

2 Български армии – 215 000 д.

2 Германо-австрийски армии – 200 000 д.

Общо: 415 000 д.

В хода на кампанията Антантата продължава да стоварва с кораби нови подкрепления от юг, а България да подсилва 2-а армия с резервите си, за да спре настъплението им. Но въпреки временните колебания като цяло баланса на силите не се изменя съществено до края на Сръбската кампания.

А и не на последно място трябва да се отбележи, че поне в нашия участък на страната на сърбите са лошите атмосферни условия – есенни дъждове, студ и прелели реки, над които те събарят мостовете след изтеглянето си. Както и пресечения планински терен и удобните подсилени с фортове укрепления около Пирот и Ниш. Все фактори, затрудняващи българското настъпление и подпомагащи сръбската отбрана.

Разположение и придвижване на войските през Сърбия, 1915 г.

БЕЛЕЖКА: Очаквайте продължение (след излизане в следващия брой на списанието).

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.