„Руско-арабският свят“ на майор Путин

Автор: Олег-Сандро Панфилов

Превод от руски: Павел Николов

Различни аналитици и експерти ще обсъждат още дълго поредното безумие на Путин, но още сега се вижда едно – руският вожд се опитва да се спаси с поредната война. Преди петнадесет години той започна качването си на престола с война – отначало в Дагестан, след това в Чечня, с война ще дойде и краят му. Учудва не толкова неумението на този човек да води политика, колкото неговата кръвожадност и неговата дебелащина, които той демонстрира през всичките тези петнадесет години.

Бих дал много да науча точния брой на руснаците, които знаят какво представлява „братската на Русия“ Сирия и особено – 50-годишният сирийски диктатор Башар Хафез ал Асад, лекар офталмолог по образование, удостоен със званието маршал на сирийската армия. Семейство ал Асад (истинска фамилия – ал Вахш) е типична за Изтока династия, дошла на власт преди 45 години след преврат и с подкрепата на Съветския съюз. За Кремъл от онова време това е подарък за антиизраелската политика: палестинците не са достатъчни, за да се противопоставят на Тел Авив, а сирийците идват точно на място. Леонид Млечин, историк и журналист, свидетелства, че министърът на отбраната на Съветския съюз Дмитрий Устинов, в отговор на постоянните молби на Хафез Асад за помощ, му е напомнил, че за годините на сътрудничество със Сирия Дамаск е получил съветско въоръжение за 8,5 милиарда рубли, което за онова време е огромна сума.

Идеологическата партия „Баас“, чийто сирийски отдел се ръководеше от Хафез Асад, беше близка до Комунистическата партия на Съветския съюз. Панарабската партия, със свои подразделения в Палестина, Ирак, Сирия, Йемен, Судан и даже Йордания, беше любима в Москва, въпреки че всъщност се основаваше на източна деспотична идеология, маскирана като социализъм. Други партии съветските ръководители не познаваха и не искаха да познават – за тях беше важно да имат под ръка врагове на техните врагове, а в програмата на „Баас“ антиамериканизмът изпъкваше като водеща идеологическа точка. Лозунгът на партията „Баас“ беше също толкова глупав, колкото и на Комунистическата партия на Съветския съюз – „Единство, свобода, социализъм“. За социализъм при феодален строй може да се говори само с насмешка.

Вторият неизвестен на руснаците детайл е подкрепата за семейството ал Асад. Хафез Асад участва в два военни преврата в родината си, а след успешния – през 1970 година – стана диктатор. След смъртта му диктаторския пост беше зает от сина му Башар, който на втория ден след смъртта на баща си получи званието генерал-лейтенант и длъжността върховен главнокомандващ. Сирийският парламент промени Конституцията, за да може 34-годишният Башар да стане президент, а през юни с референдум той беше избран за ръководител на страната с резултат 97,29 процента. Той беше единственият кандидат и на следващия референдум през 2007 година, като постигна по-добър резултат от предишния – 97,62 процента. Повече референдуми нямаше, най-вече защото не бяха необходими.

За да разберем на какво се крепи диктатурата, трябва да знаем, че населението на Сирия е малко повече от 22 милиона, от което арабите са 90 процента, вторият по численост народ са кюрдите. На трето място са сирийските туркмени, те са около 100 хиляди. От националните малцинства най много са черкезите, арменците и асирийците. Около 86 процента от населението на Сирия са мюсюлмани, 10 процента са християни – католици, православни и енориаши на Арменската апостолическа църква. От мюсюлманското население 82 процента са сунити, останалите са шиити – алауити и исмаилити. Семейство ал Асад е алауитско, Хафез произхожда от алауитското племе калбия, майката на Башар е от друго алауитско племе – хададин. Малцинството държи страната в страх цели 45 години.

Сега, когато руските политици, а също така и Руската православна църква, започнаха да пълнят информационното пространство с разяснения, че Сирия е братска страна и затова, че е родина на християнството, в Кремъл просто си кривят неграмотните души. Сирийското християнство е по-близко до християнството на народите от Кавказ, отколкото до руското православие, приело византийството не само като имперска идеология за властта на кесаря, но и като православие на златото и на прочее сърмени украшения, които толкова се харесват на йерарсите от Руската православна църква. Според изследвания на международната благотворителна християнска организация „Open Doors“ за 2015 година Сирия заема 4 място в списъка на страните, където най-често се нарушават правата на християните. Но и тук Кремъл и Руската православна църква обясняват, че това не е дело на ал Асад, а на неговата въоръжена опозиция.

Махалото на руската пропаганда и залюляно и сега Руската православна църква нарича участието на руската армия в Сирия „свещена война“. Това при десет процента християнско население изглежда не просто кощунствено, но и опасно. След древногръцкия Херсон сега наричат „сакрална“ и Сирия. Директорът на руския Център за изучаване на Близкия Изток и Централна Азия Семьон Багдасаров заяви, че „територията на Сирия е мястото, откъдето православието е дошло в Русия“. Полковникът от съветската армия Багдасаров съвсем явно, както и много руски политици, не чете книги и няма никакво намерение да обяснява защо класифицира руското православие към древноизточното, към Сиро-яковитската (Сирийската) православна църква.

Объркаността на руската пропаганда може да се обясни с поредния неуспех на Путин в Украйна. Сега Кремъл изпитва същите неприятности, които вече се случиха преди 30 години на Съветския съюз – агресията в Афганистан през 1979 година, последвалите след проведената Олимпиада през 1980-та санкции, катастрофално падналите цени на нефта. И даже „Боинг“ имаше тогава – южнокорейски, свален през 1983 година. Кремълските неуспехи се повтарят с чудовищна последователност всеки 20-30 години, но нито съветското ръководство, нито сега руското си правят изводи и настойчиво продължават да настъпват една и съща мотика. Когато преди година и половина аналитиците писаха за „кримския капан“, те се опитваха да отгатнат докъде ще доведе злобата и неграмотността на майора от КГБ Путин. Сега той попадна в „сирийския капан“ и както отбеляза историкът и писателят Виктор Суворов, „Грузия им беше малко, Украйна им беше малко, та навлязоха и в Сирия. Всичко това няма да свърши добре. В Афганистан поне имаше обща граница, можеха да се извозват ранените, да се доставят боеприпаси. А в Сирия как ще го правите? Това е безумие, това е агония на режима“.

Кремъл остана насаме със своята пропаганда – сам си измисля лъжи, сам си вярва в тях. Но ми се струва, че сега ще започне голямото „пречупване“ у значителна част от руснаците, които повярваха на Путин, че ще гради „руски свят“, включително и в Украйна, а пък днес в действителност изпраща войски да воюват за арабите, за мюсюлманите. Със съветската идеология беше по-просто да се обясни на населението – „братска помощ“, „интернационална помощ“, но през последното десетилетие голяма част от руснаците прихванаха вируса на пропагандата под названието „руски свят“. И даже на полковник Багдасаров ще му бъде трудно да обясни какъв е този „руски свят“ в една далечна арабска страна.