Текстове

Чувал (чел) съм възмущенията на много хора от текстовете на чалга песните.

И са прави, и не са прави.

Прави са, защото текстовете са наистина елементарни и пошли до полуда.

Но не са прави, защото какво е чалга песента без такъв текст, жанрът, както се казва, го изисква.

Я си представете Коньо да пее песен с текст:

„Спи градът в безшумните тъми.

На нощта неверна верен син,

бродя аз бездомен и самин -

а дъждът ръми, ръми, ръми...“

Не че не може, но тогава чалга публиката ще изпадне в шок, ще си рече – този пък какви глупости пее, и с Кондьо е свършено.

Така че до тук всичко е ясно.

Винаги ме е учудвало обаче, че в същото време няма адекватна реакция срещу текстове на песни, които не влизат в обсега на чалга сферата.

Въртя вчера сутринта педалите на колелото към гарата, слушалките са забодени в ушите ми и чувам по „Хоризонт“ следния текст на песен (привеждам само откъс, това запомних):

„А от опит знам –

стигнем ли дотам,

май ще трябва пак

да си готвя сам“

Елементарно и пошло – та дрънка, любовна драма сведена до кухненски битовизъм, но срещу това едва ли ще се обади някой.

И кой знае защо в главата ми се въртят два стиха от една стара песен на прехваления Кирил Маричков:

„Някой чупи рекорда,

някой пада зад борда…“

Това пошло не е, да речем, ама е елементарно откъдето и да го погледнеш: имам ученици, които могат да пишат, ако не по-добри, то поне същите римушки.

Така че рибата не се е вмирисала от днеска…