СЛУЖБОМЕР

събота, октомври 17, 2015

Текстове

Чувал (чел) съм възмущенията на много хора от текстовете на чалга песните.

И са прави, и не са прави.

Прави са, защото текстовете са наистина елементарни и пошли до полуда.

Но не са прави, защото какво е чалга песента без такъв текст, жанрът, както се казва, го изисква.

Я си представете Коньо да пее песен с текст:

„Спи градът в безшумните тъми.

На нощта неверна верен син,

бродя аз бездомен и самин -

а дъждът ръми, ръми, ръми...“

Не че не може, но тогава чалга публиката ще изпадне в шок, ще си рече – този пък какви глупости пее, и с Кондьо е свършено.

Така че до тук всичко е ясно.

Винаги ме е учудвало обаче, че в същото време няма адекватна реакция срещу текстове на песни, които не влизат в обсега на чалга сферата.

Въртя вчера сутринта педалите на колелото към гарата, слушалките са забодени в ушите ми и чувам по „Хоризонт“ следния текст на песен (привеждам само откъс, това запомних):

„А от опит знам –

стигнем ли дотам,

май ще трябва пак

да си готвя сам“

Елементарно и пошло – та дрънка, любовна драма сведена до кухненски битовизъм, но срещу това едва ли ще се обади някой.

И кой знае защо в главата ми се въртят два стиха от една стара песен на прехваления Кирил Маричков:

„Някой чупи рекорда,

някой пада зад борда…“

Това пошло не е, да речем, ама е елементарно откъдето и да го погледнеш: имам ученици, които могат да пишат, ако не по-добри, то поне същите римушки.

Така че рибата не се е вмирисала от днеска…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.