Искат ли руснаците война? Искат

Интервю на Артьом Филатов („Радио Полша“) с Александр Невзоров

Превод от руски: Павел Николов

Артьом Филатов: Получилата вече Нобелова награда Светлана Алексиевич каза неотдавна в едно интервю за „Радио Полша“, че руските телевизионни журналисти са престъпници. Как оценявате ролята на телевизията за създаването на прословутите 86%, подкрепящи изцяло Путин?

Александр Невзоров: В телевизията работят войници и наемници, които имат много слаба представа с какво са се заели. Когато цялата тази галиматия започваше, поканиха всички стари вълци на информационните войни, разговаряха с всеки. Предлагаха доста интересни условия. Аз реших веднага, че няма да се впиша в тази история, като прецених, че рано или късно ще трябва да се понесе отговорност. И отговорност по-скоро не просто административна. А тези, които са по-глупави или са по-млади, се съгласиха. Какви претенции можете да имате към тях? Те ще ви обясняват, че са действали от любов към Родината. Това е напълно безсмислена формулировка, но в техните вените вкараха идеологически наркотик, който им позволява да правят всичко това, което правят. И аз не вярвам, че наистина могат да се отзомбират 86%. Хората вярват само в това, в което безумно искат да вярват. Порнографското списание може да предизвика ерекция, но то не е в състояние да уголеми пениса. Иначе казано – те са ерегирали този пенис, който винаги е съществувал, съществува и, подозирам, ще съществува, докато не се раздели на много по-малки и не толкова страшни пениси.

АФ: Но самата тема от Кремъл ли е зададена?

АН: Разбира се.

АФ: Кой изпълнява тази поръчка? Хора от 90-те или поколението от 2000-та година нататък?

АН: Съвсем различни хора. Разберете, че шумна Хага или Нюрнбергски процес няма да се получи. У нас не съществува толкова тънък скалпел, с който бихме могли да разделим користолюбието и подлостта от така наречената любов към Русия. Представата за национално благополучие от фашизма и черносотническите истерии. Независимо от всичко те ще казват, че са се сражавали за Родината.

АФ: Водещият на телевизионния канал „Русия“ Ернест Мяцкявичус заяви точно така за себе си и за своите колеги: ние сме в окопа, трябва да се воюва. Кога руската телевизия се озова в този окоп: преди идването на Путин или след това?

АН: Изпаднали са ми от полезрението, не съм се интересувал специално. Има много по-важни въпроси от цялата тази пропаганда. Всичко това е неизбежно: държавата като някакъв питекантроп. Има една кост – той я вдига и удря с нея по главата този, който е до него, ако трябва да му вземе животинската кожа, жената или жабата, която са хванали заедно и която искат да изядат. Възползваха се от този инструмент… И при това на никого не беше казано: „Хайде, вие ще подкрепяте един кошмарен кървав фашизъм, а ние ще ви плащаме за това“. Ще повторя, всичко е поставено в режим „Те се сражаваха за родината“. Тъй като в основни линии журналистическото братство се обръща към, да речем, глуповата и не много развита публика, тя поглъщаше стръвта и даже след това се оригваше.

АФ: Като резултат от това руснаците повярваха, че в Украйна има фашисти…

АН: Не надценявайте нещата. Руснаците искаха да повярват, че в Украйна има фашисти. Искат ли руснаците война? Искат. На тях им трябва враг, на тях им трябва да мразят някого. Защото омразата е единственото нещо, което в Русия, при липсата на наука, на собствена култура и на други съществени фактори, позволява на хората да се обединят и да изпитат общонационален оргазъм, синхронен. Злобата обединява еднакво добре академика и милиционера, чистача и генетика.

АФ: Но понякога пропагандата предизвиква непредвиден ефект. Телевизионният канал „Русия“ показа през май документалния филм „Варшавският договор“ за това как чудесно е помогнал Съветският съюз на Чехословакия през 1968 година да не допусне кървав преврат. В Чехия и Словакия външните министри се възмутиха: там смятат тези събития за начало на съветска окупация. Нима създателите на филма са планирали външнополитически скандал?

АН: Първо, не зная каква е била целта му, нямам никакво отношение към неговото създаване. Но в общи линии, когато се правят малко или много платени неща по държавна поръчка, в плановете се залага и международен скандал. Когато последва твърда реакция срещу един или друг филм, това е най-доброто доказателство за вътрешния социум: „Вижте в каква обсада се намираме, как настръхнаха щиковете около нас в отговор на нашата истина!“ Подозирам, че освен това негативната реакция и се подхранва, като правило. Нали, за да се появи тя гарантирано, трябва да се предприемат особени усилия, също и материални. Иначе това може да предизвика някакво боботене, но отчетливи заявления, декларации от нужните трибуни няма да има. На тях им трябва враг – те го получават, произвеждат този враг в необходимите количества.

АФ: Доколко това положение може да се контролира? Създава се впечатлението, че руснаците просто не разбират как е организиран този свят, как съществува. По телевизора не дават това…

АН: Ние говорим за 86%. Тези хора гледат сериозно „Битка на екстрасенсите“ (телевизионно предаване – бел. прев.) или стоят на опашка пред някакъв пояс на някаква си Богородица, забавляват се с вяра в бога или с някакви други радости от неолита. За какво можем да говорим, за какво равнище? Безкрайна проява на архидрямка, невероятна загуба на ориентация в пространството, в съвременността, в света – във всичко. И поповете завзеха командните височини не само защото имат добри предложения и умеят да се труфят, а и защото им се отвори такава възможност. Махнете народа от сметката, в Русия този фактор не е съществен. В Русия всичко се върши от 2-3% ренегати, които притежават креативност, дързост на ума, просветеност и сили, а „мнозинството“ ще промени за 12 часа политическите си и религиозните си възгледи точно на 180 градуса.

АФ: Евросъюзът се опитва днес да отговори на руската пропаганда. Полша и Холандия искаха да създадат телевизионен канал с такава цел. Естония стартира свой канал за рускоезичните си жители в края на септември. Има ли този замисъл шанс за успех?

АН: Разбира се. По същата причина, по която имаше смисъл да се продават дънки, дори когато областните комитети на партията определяха, че носенето на дънки е на практика държавна измяна. Победиха дънките. Полша, Естония, Чехия и всичките останали страни от ЕС са Европа, иначе казано – някаква главна, най-главна световна система, болен филиал на която е и Русия. Разбира се, това ще даде възможност на тези ренегати, които се намират в Русия, да дишат малко по-дълбоко и да знаят, че те не са сами, че не са изоставени.

АФ: Но все пак аудиторията там се основава на рускоговорещото население, което става все повече и повече в европейските страни.

АН: Колкото и странно да е, във всички европейски страни по ъглите наистина се таят удивителни хора, които най-много от всички викаха „Крим е наш“. Но вие придавате прекалено голямо значение на техните вопли. Повярвайте ми, със смяната на властта в Русия те ще крещят диаметрално противоположното. Ще седят и ще си чешат яко тиквите как да върнат Крим. Ето това е наистина извънредно любопитна ситуация, която е неизбежна, но засега никой не може да си я представи.

АФ: Вие смятате, че ще го връщаме ли?

АН: Безусловно, абсолютно.

АФ: Ще се върна към пропагандата. Направи ми впечатление, че нашите съотечественици в чужбина включват Първи канал не заради информацията, а заради ярките емоции. Та тези нови европейски телевизионни канали контрапропаганда ли трябва да правят, или да се занимават именно с информиране?

АН: Не съществува никаква информация. Обективността е художествен похват, който може да се използва или да не се използва. Мисля си, че ние седим тук с вас, а тези, които ще осъществяват реално дейността срещу Руската федерация, отдавна вече са пресметнали как ще маскират красивата умна пропаганда с голи факти. И колко обективност трябва да се добавя като художествен похват. Като имаме предвид, че Русия внушава определен ужас, това ще бъде добър мотиватор за създаване на качествено радио, на качествена телевизия.

АФ: Хора от Русия ще избягат ли на Запад да работят в тамошните телевизионни и радиоканали?

АН: Мисля, че и там ще се намерят специалисти. Защото на нашите ще им бъде трудно да избягат: ще се наложи да влачат огромните миши опашки, които са им пораснали през последните 2-3 години в ефира на патриотичните канали. И никой няма да гледа на тях сериозно. Иначе казано – трябва да им се даде време да се поразкаят, да обяснят, че са заплашвали да хвърлят децата им в тундрата или самите те са били измъчвани в мазетата, та затова са разказвали за разпънати малки момчета. Дайте им време, те също ще дойдат на себе си и ще станат нормални…

АФ: Според вас има ли в Русия независими източници на информация и независими журналисти?

АН: Има. И са доста много. Защото практически всички интелектуалци са от другата страна на барикадата: Латинина, Бабченко, Велер. А срещу тях са някакви неясни момченца, обявили се за писатели, и плешиви ретрогради, които ще бъдат нужни до момента, когато се смени векторът, а след това ще бъдат обречени цял живот да стоят в подлезите на метрото. Държавата постъпи доста мъдро: има резервати като „Сноб“ или „Ехото на Москва“. Там натириха всички инакомислещи и ренегати и им дадоха възможност да се занимават с каквото си поискат. Прекрасно разбирайки, че това изобщо няма да повлияе на 86-процентното черносотническо патриотично общество. И сега зреят забележителни таланти, забележителни журналисти, които още по-гръмко ще заявят за себе си. Коват се удивителни по качество хора, такива като Лев Шлосберг (автор на разследване за гибелта на псковските десантници – бел. „Радио Полша“). Тях ги има, нещо повече – тяхното съществуване е обусловено от това, че те пеят своите арии на фона на много мрачни, ретроградни и авторитарни декори.

АФ: Това декорации ли са, или е авторитарен режим?

АН: Това са декорации. Когато ме питат има ли в Русия фашизъм, винаги казвам: откъде може да се появи фашизъм в страна, в която няма промишленост? Където няма 5-6 милиона злобни яки и сити пролетарии, които ще тръгнат да бесят евреи и журналисти и да рушат редакции на вестници? И патриотичните, и православните речи, песнопенията, възторзите, блестящите очи, когато се разбере, че пак сме бомбардирали някого – всичко това са наноси и преминава много бързо.

АФ: Може ли накрая обществото и властта да преиграят? Например бомбардировките в Сирия вече засягат интересите на много сериозни световни играчи.

АН: Според мене е по-добре да бомбардират Сирия, отколкото Украйна. Те имат няколко бомбардировача, изтребители и известно количество бомби. И сега се появи легална възможност да бомбардират и да показват за това по всички канали прекрасен сериал с излитания, изтребители, точки и герои.

АФ: Накрая за народите на Русия и Украйна: доколко силно ги раздели войната?

АН: Раната, която Русия нанесе на Украйна, е много дълбока и кръвотечаща. Вероятно такива неща не се прощават. Дори беззлобността на украинците в този случай може да не издържи и тези отношения ще останат лоши завинаги. Поне докато не преминат 3-4 поколения, на които ще им бъде безразлично. Освен това всичко остарява. И е напълно възможно в близко бъдеще такива понятия като родина и граница също най-сетне да остареят. И хората ще разберат, че това са много изкуствени и много опасни понятия. Тогава вероятно ще настъпи някакво единение… Изобщо, дявол го знае, но, разбира се, напакостихме страшно.