СЛУЖБОМЕР

неделя, април 23, 2017

Нобелови лауреати – 1943 година

Карл Петер Хенрик Дам (Carl Peter Henrik Dam)

21 февруари 1895 г. – 17 април 1976 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Едуард Дойзи)

(За откриването на витамин К..)

Датският биохимик Карл Петер Хенрик Дам е роден в Копенхаген в семейството на Емил Дам, автор на исторически и биографични книги, и Емилия (Петерсон) Дам, учителка. Учи химия в Копенхагенския политехнически институт и получава степента магистър през 1920 г. Три години Дам преподава химия в Кралското селскостопанско училище, а през 1923 г. - биохимия във физиологическата лаборатория на Копенхагенския университет.

1925 г. Дам прекарва в университета в Грац, Австрия, като изучава микрохимически анализ (качествен и количествен анализ на веществата) заедно с Фриц Прегъл. Като се връща в Копенхаген, става през 1928 г. асистент в Института по биохимия към университета, а през следващата година - адюнкт-професор. За дисертацията си, свързана с биологичното проучване на стерините, получава през 1934 г. степента доктор по философия.

Между 1928 и 1930 г., когато проучва метаболизма на холестерина при пилетата, Дам прави първите си открития, свързани с витамин К. Той забелязва, че при някои новородени пилета, които са подложени на диета без холестерин, се появяват кръвоизливи под кожата, в различни органи и в мускулите. Дам обръща също така внимание на забавеното съсирване на кръвта, взета от пилетата за изследване. Този феномен не може да се обясни с нито един от известните диетични фактори. "Затова можеше със сигурност да се каже - пише той по-късно, - че новото експериментално заболяване се определя от липсата в хранителната дажба на неизвестен до това време диетичен фактор". Финансиран от фонда "Рокфелер", Дам продължава своите изследвания с Рудолф Шейнхаймер във Фрайбург, Германия, през 1932-1933 г., и в Цюрих (Швейцария) две години по-късно. Там, заедно с Паул Карер, той изолира неизвестен преди това хранителен фактор от хлорофила на зелените листа и го описва като мастноразтворим витамин. Дам нарича веществото витамин К на първата буква от скандинавската и немска дума "коагулация", като подчертава по този начин неговата способност да повишава съсирването на кръвта и да предотвратява кръвоизливи.

В своите изследвания за ролята на витамин К за съсирването на кръвта Дам открива, че синтезът на протомбин, белтък, от който се образува ферментът тромбин, необходим за образуването на тромби, зависи от витамин К. Анализирайки химическата структура на витамин К в университета на Сент Луис, Едуард А. Дойзи доказва, че животинските и растителните му форми са леко различни. Третата синтетична форма, викасол, се използва клинично за профилактика на кръвоизливи.

Дам изяснява, че чревните бактерии произвеждат витамин К в животните и човека и понеже при повечето здрави хора се синтезира достатъчно количество витамин, кръвоизливите, основаващи се на неговата липса в хранителните дажби, са редки. До откриването на витамин К кръвоизливите по време на хирургически намеси и кръвоизливите, предизвикани от такива например заболявания като жълтеницата, често се оказват смъртоносни. Пациентите, страдащи от камъни в бъбреците или от нарушен отток на жлъчката, предизвикани от други причини, са подложени на голям риск по време та операции заради възможен смъртоносен кръвоизлив. Голям риск от кръвоизливи има също при хора с някои чревни заболявания като спру и целиакия, при лекувани с антибиотици или антикоагуланти, при новородени деца с ниско равнище на протромбина. Установява се, че въвеждането на витамин К в такива случаи предотвратява смъртоносните кръвоизливи.

Финансиран от Американо-Скандинавския фонд, Дам отива през 1940 г. да изнася лекции в Канада и САЩ. След окупацията на Дания от нацистите той решава да остане в САЩ, като отначало, през 1941 г., провежда изследвания в Лабораторията по биология на моретата и горите, а след това, през следващите три години, в Рочестърския университет като старши научен сътрудник.

През 1945 г. той става член на съвета на Института за медицински изследвания "Рокфелер" (днес университета "Рокфелер").

Докато Дам е в чужбина, Копенхагенския политехнически институт го избира през 1941 г. за професор по биохимия. Като заема поста през 1946 г., той продължава да изучава витамините К и Е, мазнините, холестерина и условията за образуване на камъни в жлъчния мехур. Във връзка с резултатите от тези изследвания той публикува повече от сто статии. От 1956 до 1962 г. Дам работи като ръководител на биохимичния отдел на Датския съвет за изследване на мазнините.

През 1924 г. Дам се жени за датчанката Ингер Олсен, семейството няма деца. Умира в Копенхаген.

Дам е член на Американското дружество на биохимиците, на Американския институт по храненето, на Ботаническото дружество на Америка, на Кралската академия на науките на Дания, на Датското биологично дружество, на Швейцарското химическо дружество и на Американското дружество за експериментална биология и медицина.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/dam.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.