СЛУЖБОМЕР

петък, април 07, 2017

„Али и Нино“

През 1935 година неизвестен човек оставя в едно виенско издателство ръкопис на роман и изчезва безследно.

Ръкописът е на немски език, но в него се разказва една история, развиваща се на територията на Азербайджан и Персия по време на Първата световна война и няколко години след нея.

За автор е посочен неизвестният на никого Курбан Саид.

Впрочем, кой стои зад това име, не се знае и до ден днешен.

Но така или иначе, през 1937 година ръкописът излиза на бял свят със заглавие „Али и Нино“ („Ali und Nino“), а за автор е посочен именно Курбан Саид.

Романът става много популярен и веднага е преведен и публикуван в няколко европейски страни, след Втората световна война е позабравен, но през 70-те и 80-те години на миналия век, след издаването му в САЩ, отново става много популярен (няма европейска страна, в която да не е издаден, включително и България - 2012 година, издателство "Сиела"!).

Предположенията сочат трима души, които биха могли да бъдат евентуалните автори на книгата: азербайджанеца Юсиф Чеменземинли (в Азербайджан романът се издава с неговото име, а не с името Курбан Саид), помюсюлманчилия се немски писател и журналист Лев Нусимбаум, който в детството си живее в Баку, където се развива част от действието на романа, и австрийската баронеса Елфрида фон Бодмерсхоф.

Юсиф Чеменземинли, Лев Нусимбаум и баронеса Елфрида фон Бодмерсхоф

Баронесата на мене ми се струва най-невероятна, защото е скитала по Индия, но не е ходила в Азербайджан и Персия, само че и Карл Май никога не е виждал жив индианец, а колко книги за индианци има, така че не се знае.

Книгата не съм я чел, но гледах филм по нея (от 2016 година, производство на Азербайджан и Великобритания).

В началото стои една любовна драма - редица обстоятелства пречат на азербайджанеца Али хан Ширваншира и на грузинската принцеса Нино Кипиани да заживеят като съпрузи.


Следва раздяла.


После отново са заедно, в планината, далече от големия град Баку (има и малко пасторална романтика).


Войната обаче е свършила и Азербайджан трябва да се бори за своята независимост (без картечница "Максим" може ли?).


Отново раздяла.


А следва обявяването на Азербайджанската република героите са пак заедно и са щастливи.


Болшевиките обаче са хвърлили око на бакинския нефт и скоро комисарите нахлуват в свободната република начело на своите главорези.


Поредната раздяла.


Сам срещу врага. Този път смъртта е неизбежна...


Слава богу, че това филмче не го е пипнал Холивуд, та да го олигави и осополиви порядъчно, и се е получила една сносна мелодрама, която не е чак толкова задължителна за гледане, но аз лично не съжалявам, че я гледах.

Към книгата обаче едва ли ще посегна...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.