СЛУЖБОМЕР

сряда, април 05, 2017

Лекции по руска литература – брой 66

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1;

Образност

Образността може да се определи така: със средствата на езика писателят пробужда у читателя чувство за цвят, облик, звук, движение или всякакво друго чувство, предизвиквайки в неговото въображение образи от фиктивен живот, който ще стане за него толкова жив, колкото са и личните му спомени. За създаването на подобни ярки образи писателят има широк спектър от похвати, като се започне от кратките изразителни епитети и се завърши с шлифованите текстови изображения и сложните метафори.

1) Епитети. Сред тях ще отбележим следните: "лигави и грапави" - прилагателни, които представят великолепно хлъзгавата вътрешност и грубата повърхност на избраните от Облонский стриди, които той яде с удоволствие в ресторанта по време на обяда с Льовин. Трябва да обърнем внимание на прилагателните, употребени по време на сцената с бала, подчертаващи девическата прелест на Кити и опасното очарование на Ана. Особено интересно е поразително сложното прилагателно тюлено-ленто-дантелено-цветната, описващо тълпата от дами на бала. Възрастният княз Шчербацкий нарича вялите стареещи постоянни посетители на клубовете шлюпики (в бълг. превод: "очукани яйца" - бел. П. Н.) - детска дума, означаващо твърдо яйце, което е станало съвсем меко и рохко от прекалено дългото търкаляне по време на великденските игри, когато яйцата се търкалят и се удрят помежду си.

2) Жестове. Когато бръснат горната му устна, Облонский, отговаряйки на въпросите на слугата (сама ли ще дойде Ана, или с мъжа си), вдига пръст нагоре, а Ана, разговаряйки с Доли за "способността да се забрави всичко", "прави жест пред челото си".

3) Примери за ирационално прозрение. Множество примери от полусънното състояние на Ана във влака.

4) Ярки комедийни черти. Старият княз си мисли, че дразни жена си, когато самодоволно и префърцунено се усмихва и прави реверанси, говорейки за женитбата на дъщеря си.

5) Словесни картини. Те са безкрайни. Доли стои с нещастен вид зад тоалетната си масичка и с бърз дълбок глас, който скрива страданието ѝ, пита мъжа си какво иска. Изпъкналите нокти на Гриневич, старите лепкави устни на съненото и блажено ловно куче - все чудесни и незабравими образи.

6) Поетични сравнения. Толстой ги използва рядко, говорейки за чувства: например прелестните намеци за разсеяната слънчева светлина и пеперудата, когато описва Кити на пързалката и по време на бала.

7) Вспомагателни сравнения. Те са насочени по-скоро към разума отколкото към зрителното възприятие, към етичното, а не към естетичното начало. Когато чувствата на Кити преди бала се сравняват с чувствата на млад човек преди битка, би било смешно да си представим Кити с униформата на лейтенант, но сравнението е съвсем уместно за черно-бялата словесна схема и има иносказателен оттенък, който Толстой използва последователно в някои следващи глави.

В прозата на Толстой не всички похвати се отнасят до явната образност. Иносказателните сравнения незабелязано преминават в назидателни интонации с техните многозначителни повторения, изразяващи отношението на Толстой към ситуациите и настроенията на хората. Тук е особено важно да отбележим преките твърдения, с които започват главите: "В училище Облонский се учеше добре..." или "Вронский не познаваше семейния живот..."

8) Сравнения и метафори.

"Старите кичести брези, с увиснали от снега клони, сякаш бяха пременени в нови празнични одежди".

"...но Левин можеше така лесно да я познае сред тая тълпа, както розов храст сред коприва. Всичко се осветяваше от нея. Тя бе усмивка, която озаряваше всичко наоколо. Мястото, дето се намираше тя, му се стори като недостъпна светиня... Той слезе долу, като избягваше да я гледа дълго време, сякаш тя беше слънце, но я виждаше, както се вижда слънцето, и без да я гледа".

"Той чувствуваше, че слънцето се приближава към него".

"...изведнъж сякаш слънцето се скри зад облак, лицето й изгуби цялата си ласкавост".

"Татаринът... веднага, като върху пружина, остави единия, подвързания лист, грабна другия, листа за вината".

"Тя не можеше да повярва това, както не можеше да повярва, че при всяко време най-добрите играчки за петгодишни деца трябва да бъдат заредените пистолети".

"Кити изпитваше чувство, подобно, на онова, което изпитва младежът преди боя".

"Ана: "Помня и зная тая светлосиня мъгла, като оная над планините в Швейцария. Тая мъгла, която покрива всичко през онова блажено време, когато още малко и детинството ще свърши и от грамаден кръг, щастлив, весел, пътят нататък става все по-тесен и по-тесен..."

"От салоните долиташе изпълващият ги равномерен като в кошер шум от движение..."

"Но въпреки че приличаше на пеперуда, току-що кацнала на някоя тревичка и готова ей сега да трепне и разпери дъгоцветните си криле..."

"И върху лицето на Вронски... тя (Кити) долови оня израз на смущение и покорност, който бе я поразил и който напомняше израза на умно куче, провинено в нещо".

Сравненията се делят на сходства и метафори или съчетават и двете неща. Ето няколко примера.

Пример за сходство:

"Мъглата висеше над морето като воал".

Това е сходство. Връзки като "подобно на" и "като" са характерни за сходствата - един обект се оприличава на друг. Ако продължите сходството, като кажете, че мъглата е приличала на булчински воал, това ще е разгърнато сходство с поетичен момент, но ако кажете, че мъглата е приличала на воала на дебела булка, чийто баща е още по-дебел и носи перука, това вече ще е разклонено сходство, помрачено от нелогично разширение. Подобни сходства използва Омир в епическото си повествование и Гогол, когато описва фантасмагорични сънища.

Пример за метафора:

"Воалът на мъглата увисна между небето и земята".

Връзката "като" я няма, сравнението е станало част от метафора.

Разгърнатата метафора би звучала така:

"Воалът на мъглата беше на места разкъсан".

Краят на изречението служи за логическо продължение на неговото начало. Разклонената метафора бе завършвала с нелогично продължение.

Морално практически сравнения:

Най-удивителното в стила на Толстой е това, че каквито сравнения, сходства или метафори да употребява, повечето от тях имат етични, а не естетични цели. С други думи, неговите сравнения са утилитарни, функционални, авторът не ги използва, за да засили образността, за да открие нов зрителен ъгъл към една или друго сцена, а за да подчертае своята нравствена позиция. Затова аз ги наричам етични метафори или сравнения на Толстой - с помощта на сравнения се изразяват етични категории. Повтарям, тези сравнения и метафори са чисто практически, иначе казано - доста са закостенели и са построени винаги по една и съща схема. Схемата, формулата е следната: "Той се чувстваше като човек, който..." В първата част на сравнението се назовава чувство, след това идва сравнението "като човек, който..." и т. н. Ще дам няколко примера.

(Льовин размишлява за брака.) "На всяка крачка изпитваше онова, което изпитва човек, който, след като се е любувал на плавното, щастливо плуване на някоя лодка в езерото, сам се е качил на тая лодка. Той виждаше, че не е достатъчно само да пазиш равновесие, без да се люлееш, но трябва и да пресмяташ, без да забравяш нито за миг накъде да плуваш, да знаеш, че под тебе има вода и трябва да гребеш и че несвикналите ръце отмаляват, защото това е лесно само като го гледаш, но е много трудно да го правиш, макар че е доста приятно".

(По време на сдърпването с жена си.) "В първия момент се оскърби, но още същия миг почувствува, че не може да бъде оскърбен от нея, че тя и той са едно и също нещо. В първия миг изпитваше чувство, подобно на онова, което човек изпитва, когато, след като е получил неочаквано силен удар отзад, с яд и желание за мъст се обръща, за да намери виновника, и се убеждава, че той самият се е ударил неочаквано, че няма на кого да се сърди и трябва да понесе и облекчи болката си". "Да се остане с такова несправедливо обвинение, беше мъчително, но още по-лошо беше да се оправдае и да й причини болка. Като човек, който в полусън се измъчва от някаква болка, той искаше да откъсне, да отхвърли от себе си болното място, но след като бе се опомнил, чувствуваше, че болното място е самият той".

"...оня божествен образ на госпожа Щал, който цял месец тя (Кити) бе носила в душата си, безвъзвратно изчезна, както изчезва фигурата, образувана от небрежно хвърлена дреха, когато разбереш как е сложена дрехата".

"Сега той (Каренин) изпитваше чувство, подобно на онова, което би изпитал човек, който спокойно е минал по мост над някоя пропаст и изведнъж е видял, че мостът е разглобен и отдолу зее бездна".

"Сега той изпитваше чувство, подобно на онова, което би изпитал човек, който се е върнал у дома си и е намерил къщата заключена".

"Като бик, покорно навел глава, той чакаше удара на брадвата, която чувствуваше надвесена над себе си".

" Но той (Вронский) много скоро забеляза, че обществото бе отворено лично за него, а бе затворено за Ана. Както в играта на котка и мишка, ръцете, протегнати за него, веднага се отпущаха пред Ана".

"Не можеше да се заприказва за нещо, без да се обърне разговорът за Алексей Александрович; не можеха да отидат никъде, без да го срещнат. Така поне се струваше на Вронски, както се струва на човек с болен пръст, че сякаш нарочно се закача за всичко с тоя болен пръст".

Имена

За възпитаните руски хора най-разпространената и неутрална форма за обръщение не е по име, а по име и бащино име: Иван Иванович или Нина Ивановна. Селянинът може да се обърне към друг селянин с Иван или Ванка, но в общи линии само кръвните роднини, приятелите от детството или хората, служили в един полк, се наричат помежду си по име. Познавах много руснаци, с които другарувах десетилетия, но никога не поех риска да ги нарека иначе освен Иван Иванович или Борис Петрович; затова лекотата, с която улегналите американци стават един за друг Хари или Бил след две чаши уиски, изглежда за официалния Иван Иванович съвсем немислима...

(Следва)

БЕЛЕЖКА: Поради това, че цитатите (с курсив) в някои от откъсите са дадени по превода на Георги Жечев, има разминаване между изписването на някои лични имена.

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.