СЛУЖБОМЕР

понеделник, април 10, 2017

Лекции по руска литература – брой 68

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1.

"СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1

2.

Оттам нататък природата с нейния жесток закон за физическото разпадане нахлува в живота му и поврежда неговия обичаен автоматизъм. Глава 2 започва с изречението: "Изминалата жизнена история на Иван Илич беше най-проста <...> и най-ужасна". Животът му е бил ужасен, защото е бил автоматичен, банален и лицемерен - животинско съществуване и детско самодоволство. Сега всичко рязко се променя. Природата е за Иван Илич неудобна, мръсна и неприлична. Едни от опорите на неговия обичаен живот са били приличието, външната порядъчност, изящните и изискани житейски повърхности, декорацията. Сега тези неща ги няма. Но природата му се явява не само в образа на театрален злодей, тя има и своите добри черти. Много добри и приятни. Така стигаме до темата за Герасим.

Като последователен дуалист Толстой прокарва граница между безкрилия, изкуствения, фалшивия, коренно вулгарния и външно изискания градски живот и природния живот, който в разказа се олицетворява от спретнатия спокоен синеок мужик сред най незабележимите слуги в дома, изпълняващ с ангелско търпение най-черната работа. В ценностната система на Толстой той символизира природното добро и с това се оказва най-близо до Бога. Той се появява като въплъщение на самата природа, с нейната лека, стремителна, но твърда походка. Герасим разбира и съжалява умиращия Иван Илич, но съжалението му е светло и безстрастно.

"Герасим правеше това леко, с желание, просто и с доброта, която умиляваше Иван Илич. Здравето, силата и жизнената бодрост във всички други хора оскърбяваха Иван Илич; само силата и жизнената бодрост на Герасим те го огорчаваха, а го успокояваха. <...> Най-голямото мъчение за Иван Илич беше лъжата - тази, призната неизвестно защо от всички лъжа, че е само болен, а не умира, и че трябва само да бъде спокоен и да се лекува, и тогава ще се случи нещо много хубаво... <...> Той виждаше, че никой няма да го съжали, защото никой не иска даже да разбере неговото положение. Единствено Герасим разбираше това положение и го съжаляваше. <...> Единствено Герасим не лъжеше, по всичко си личеше, че разбира каква е работата, и не смяташе за нужно да крие това, и просто съжаляваше своя изнурен и отслабнал господар. Той даже един път каза направо, когато Иван Илич го отпращаше:

- Всички ще умрем. Защо да не се погрижа? - каза той, с което показа, че не го мъчат грижите, защото ги полага именно за умиращ човек, и се надява, че и за него, когато му дойде времето, някой ще положи същите грижи".

Финалната тема може да бъде формулирана накратко с въпроса на Иван Илич: "А ако целият живот е бил неправилен?" За първи път в живота си той изпитва жалост към другите. След това всичко протича като във вълшебна приказка, където чудовището се превръща в принц и се жени за красавицата, а вярата се дава като награда за духовното обновление.

"Изведнъж някаква сила го блъсна в гърдите, отстрани, още по-трудно стана дишането му, той пропадна в дупка и там, на края на дупката, нещо заблещука... <...> "Да, не всичко беше както трябва - каза си той, - но то е нищо. Може, може да се направи "това". Какво "това"? - запита се и изведнъж затихна. Беше в края на третия ден, един час преди смъртта му. В същото това време гимназистчето се промъкна тихо при баща си и се приближи до постелята му. <...> Точно тогава Иван Илич пропадна, видя светлината и получи прозрението, че животът му не е бил такъв, какъвто е трябвало да бъде, но че това може все още да се поправи. Той се запита: какво "това" и затихна, като се ослушваше. В този момент почувства, че някой целува ръката му. Отвори очи и погледна сина си. Стана му жал за него. Жена му се приближи. Погледна я. Тя с отворена уста и с неизбърсани сълзи на носа и на бузата, с отчаян израз го гледаше. Стана му жал и за нея. "Да, измъчвам ги - помисли си той. - Жал им е за мене, но ще им бъде по-добре, когато умра". Искаше да каже това, но нямаше сили да го изговори. "Впрочем, защо са приказките, трябва да се направи нещо" - помисли си той. Посочи с поглед сина си и каза:

- Отведи го... жал ми е... и за тебе... - той искаше да каже "прости", но каза "пропусни" (на руски: "прости" - "пропусти" - бел. П. Н.) и като нямаше повече сили да се поправи, махна с ръка, знаейки, че ще разбере този, който трябва ад разбере.

И изведнъж му стана ясно, че това, което го мъчеше и не излизаше, внезапно излиза цялото, от две страни, от десет страни, от всички страни. Жалко за тях, трябва да се направи така, че да не им бъде мъчно. <...> "Колко е хубаво и колко е просто" - помисли си той. <...>

Той търсеше предишния си обичаен страх от смъртта и не го намираше. Къде е тя? Каква смърт? Нямаше никакъв страх, защото и смъртта я нямаше. Вместо смъртта имаше светлина.

- Ето какво е! - изведнъж каза той на глас. - Каква радост!

За него всичко това стана за един миг и значението на този миг вече не се променяше. А за присъстващите агонията продължи още два часа. В гърдите му нещо клокочеше: изнуреното му тяло потрепваше. След това все по-рядко и по-рядко стана клокоченето и хриптенето.

- Свърши се! - каза някой над него.

Той чу тези думи и ги повтори в душата си. "Свърши се със смъртта - каза си той. - Няма я вече".

Пое си въздух, спря на половината вдишване, изпъна се и умря".

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.