петък, април 28, 2017

Лекции по руска литература – брой 75

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2. V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1, 2, 3, 4. "ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО" (1899 г.) - 1.

"В ОВРАГА" (1900 г.) - 1

2.

А след това с Липа става чудна промяна. Бремето на Анисим не само измъчва и него, и Липа, но и самият той е за Липа негово олицетворение, макар че тя изобщо не си представя заплетения му живот. Сега, когато той си е заминал, това бреме повече не ѝ тежи и тя е свободна: "Боса, със стара, износена пола, засукала ръкави до раменете си, тя миеше стълбите на входа и пееше с тънко сребристо гласче, а когато изнасяше голямото ведро с помията и гледаше слънцето с детската си усмивка, приличаше на същинска чучулига".

Сега Чехов трябва ад се справи с нещо много трудно от гледна точка на автора. Той използва това, че Липа най-сетне започва да говори, за да може тя, безмълвната, безсловесната, да намери думи и да изведе фактите, които ще доведат до катастрофата. Тя и Гвоздея се връщат от църковна служба, майка ѝ върви отзад и Липа казва: "А сега се страхувам от Аксиния... Тя нищо, все се усмихва, само понякога поглежда през прозореца, а очите ѝ са едни такива сърдити и горят зелени, като на овца в кошара. Младите Хримини я омайват: "Вашият старец, казват, има малко земя в Бутьокино, четиридесет десетини (десетина `руска мярка за земна площ, равна на 1.09 хектара` - бел. П. Н.), малко земя, казват, с пясък, и вода има, та ти, казват, Аксюша, направи една тухларница, ние също ще влезем с дял". Тухлите сега са двадесет рубли за хиляда. Печелившо занимание. И вчера, докато обядвахме, Аксиния казва на стареца: "Аз, казва, искам да направя в Бутьокино тухларница, сама ще бъда търговка". Говори и се усмихва. А лицето на Григорий Петрович потъмня; явно не му хареса. "Докато, казва, съм жив, не може отделно, трябва всички заедно". А тя метна поглед, заскърца със зъби... Поднесоха бухти - не яде!"

Когато стигат до межевия стълб (межеви стълб `стълб, който бележи граница между землища` - бел. П. Н.), Гвоздея го докосва, за да види, че е здрав, постъпка, което съответства на неговия характер. В този момент той, Липа и момичетата, които берат гъби, са представители на щастливите хора на Чехов, на наивните мили хора на фона на нещастията и несправедливостта. Те срещат хора, които се връщат от панаира: "Минаваше каруца, вдигайки прах, отзад тичаше непродаден кон и сякаш се радваше, че не са го продали..." В случая имаме емблематична връзка между Липа и щастливия "непродаден" кон. Стопанинът на Липа го няма. И още един момент, отразяващ детската тема: "Една старица водеше момче с голяма шапка и големи ботуши; момчето беше изнемогнало от горещината и тежките ботуши, които не позволяваха на краката му да се сгъват в коленете, но въпреки това с всички сили, без да престава, надуваше тръба играчка; вече се спуснаха долу и кривнаха към улицата, а тръбата все още се чуваше". Липа се вглежда и се вслушва в това момче, защото тя също трябва да роди скоро. В откъса: "На Липа и на нейната майка, които се бяха родили бедни и бяха готови да живеят така до края, давайки на другите всичко освен своите изплашени, кротки души, може би им се стори за миг, че в този огромен тайнствен свят, сред безкрайната редица от човешки животи и те са сила", препоръчвам да обърнете внимание на думите: "освен своите изплашени, кротки души". И забележете прекрасното малко описание на лятната вечер:

"Най-сетне се върнаха у дома. До портата и около магазинчето седяха на земята косачи. Обикновено уклеенчани не ходеха да работят на Цибукин, налагаше се да наема чужди и сега се мяркаха в полумрака хора с дълги черни бради. Магазинчето беше отворено и през вратата се виждаше как глухият играе с едно момче на шашки. Косачите пееха тихо, едва чуто, или молеха високо да им се плати за вчерашния ден, но не им плащаха, за да останат и за утре. Старият Цибукин без сюртук, по жилетка, и Аксиния до верандата под брезата пиеха чай; и светеше на масата лампа.

- Дядо-о - обаждаше се зад вратата един косач, все едно го дразнеше. - Плати поне половината. Дядо-о!

На следващата страница Григорий разбира, че сребърните рубли са фалшиви и ги дава на Аксиния, за да ги хвърли в кладенеца, но тя ги дава на косачите. "Хитра жена си ти" - казва Григорий, изумен и разтревожен.

"Защо ме даде тук, майко?" - пита Липа майка си.

След пета глава има известна празнина във времето.

Едно от най-забележителните места в разказа е в шеста глава, когато решително и блажено равнодушна към всичко, което става (към заслужената съдба на нейния малоумен съпруг и към страшното змийски зло, идващо от Аксиния), абсолютно и божествено безразлична към всякакво зло, Липа е завладяна от своето дете и дели със своя мършав младенец своите най-ярки впечатления, единствените си представи за живота. Тя го подхвърля нагоре и едновременно с това му пее: "Ще пораснеш го-лям, голям! Ще бъдеш мъж, ще работим заедно! Ще работим!" Защото нейните най-ярки детски спомени са свързани с миенето на подове. "Майчице, защо го обичам толкова? Защо така го жаля? - продължаваше тя с трепнал глас и очите ѝ заблестяха от сълзи. - Кой е той? Какъв е? Лек като перце, като мъниче, а го обичам, обичам го като истински човек. Ето, той не може нищо, не говори, а аз разбирам всичко, което иска с очичките си".

Тази глава завършва с това, че осъждат Анисим на шест години каторга и го изпращат в Сибир. Следва още една прелестна подробност. Старият Григорий казва: "Не съм добре с парите. Помниш ли, че преди сватбата на Томина неделя Анисим ми донесе нови рубли и полтинници? Едно вързопче тогава скрих, останалите смеси с моите... А някога, когато, царство му небесно, беше жив чичо ми, Дмитрий Филатич, случваше се все да ходи за стока ту в Москва, ту в Крим. Имаше жена и тази жена, докато той, значи, ходеше за стока, се влачеше с други. Шест деца имаха. И ето, случваше се, когато се напие, чичо ми да се шегува: "Изобщо, казва, не мога да разбера кои тук са моите, кои чуждите". Така и аз сега, не мога да разбера кои от парите ми са истински, а кои фалшиви. И ми се струва, че всичките са фалшиви. <...>

- Купувам билет на гарата, давам три рубли и си мисля, че са фалшиви. И ме е страх. Май съм болен".

От този миг нататък той не е добре умствено и в известен смисъл е реабилитиран.

"Той отвори вратата и със свит пръст повика Липа. Тя се приближи към него с детето на ръце.

- Ти, Липенка, ако ти трябва нещо, питай - каза той. - И каквото поискаш, яж, не ни е жал, само здрава да си. - Той прекръсти детето. - И внучето пази. Синът ми го няма, внучето остана.

По бузите му потекоха сълзи; той изхлипа и си тръгна. Малко по-късно легна да спи и заспа дълбоко, след седем безсънни нощи".

Това е най-щастливата нощ на Липа - преди ужасните събития, които ще дойдат след нея.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.