СЛУЖБОМЕР

събота, октомври 08, 2016

Нобелови лауреати – 1937 година

Уолтър Норман Хауърт (Walter Norman Haworth)

19 март 1883 г. – 19 март 1950 г.

Нобелова награда за химия, 1937 г. (заедно с Паул Карер)

(За изследванията му върху въглехидратите и витамин C.)

Английският химик Уолтър Норман Хауърт е роден в малкото градче Чорли (Ланкашир) и е втори син и четвърто дете на Томас и Хана Хауърт. Прекъсва заниманията си в местното училище, когато още не е навършил четиринадесет години, и започва да работи във фабриката за производство на линолеум, в която е управител баща му. Макар че Хауърт се оказва небрежен работник, запознаването с оцветителите, които се използват във фабриката, събужда интереса му към химията. Започва да учи при частен преподавател в близкия град Престън. След успешно издържани приемни изпити в Манчестърския университет става през 1903 г. студент в групата на У. Перкин младши, декан на химическия факултет към университета. През 1906 г. завършва университета с отличие и през трите следващи години асистира на Перкин при изследванията му на терпените, въглеводороди, които са открити в някои растителни масла и се използват като разтворители.

Стипендия дава на Хауърт възможност да работи през 1909 г. с Ото Валах в Гьотингенския университет, където му е присъдена докторска степен. След завръщането си в Манчестър през 1911 г. той получава за втори път докторска степен и е назначен на длъжността старши демонстратор по химия в научно-технологическия Империъл колидж в Лондон. През следващата година става лектор по химия в Обединения колеж към университета "Св. Ендрю" в Шотландия. Там се запознава с работата на Томас Парди и Джеймс Ъруин, първи сред учените, които изследват структурата на въглехидратите. Въглехидратите са огромно количество вещества, от нишестето до целулозата, съществено важни за живите организми. Те са съставени от една или повече молекули на прости захари, които на свой ред се състоят от въглерод, водород и кислород, съединени по различни начини. По това време компонентите на въглехидратите са вече идентифицирани, но на много въглехидрати не им е определена пространствената структура. Скоро след пристигането си в университета "Св. Ендрю" Хауърт започва да премества центъра на интересите си от терпените към въглехидратите, особено към захаридите и захарите.

Изследванията на Хауърт са прекъснати през 1914 г.заради започналата Първа световна война. През следващите четири години химическата лаборатория на университета "Св. Ендрю" произвежда лекарства и химически реактиви, необходими за британската армия. След сключването на мира Хауърт и неговите колеги се връщат към академическите изследвания си и Хауърт се задълбочава в прекъснатите проучвания на захаридите.

През 1920 г. той става професор по органична химия в Армстронг колидж (днес Кинг колидж) в Дърамския университет (Нюкясъл), където ръководи химическия факултет през следващата година. През 1925 г. се премества в Бирмингамския университет, където заема длъжността професор по химия.

През 20-те години Хауърт изучава структурата на монозахаридите (простите захари) и олигозахаридите, по-сложни захарни молекули, образувани от малко на брой прости захари. През 1925 г. той изказва предположението, че структурата на глюкозата, разпространен захарид, изходен компонент на въглехидратите и следователно на енергията за млекопитаещите, се състои от шест атома, съединени помежду си като пръстен. Моделът му се различава от предложения преди това модел на Емил Фишер, който изобразява строежа на захарите като линейни незатворени структури. В резултат от тази и по-нататъшната работа на Хауърт в края на 20-те години Бирмингам става водещ център по изследване на въглехидратите.

Като продължават своите изследвания на захарите и родствените им въглехидрати през 30-те години Хауърт и неговите колеги започват да изследват също така хексуроновата киселина - вещество, което Алберт Сент-Дьорди извлича от надбъбречните жлези на животни и от червения пипер. През 1932 г. Хауърт установява, че въпросният въглехидрат се състои от шест атома въглерод, осем атома водород и шест атома кислород и има петчленна пръстеновидна структура с три къси разклонени вериги. Хауърт нарича хексуроновата киселина заради противоскорбутните ѝ свойства аскорбинова киселина или витамин С. След това откритие Хауърт синтезира витамина и става първият учен, синтезирал витамин. Скоро след синтезирането на витамин С Хауърт, въпреки че остава в Бирмингам, помага по всякакъв начин да бъде оборудван наново химическият факултет в Манчестър. След окомплектовката лабораториите са открити през 1937 г. от Фредерик Гоулънд Хопкинс.

През 1938 г. пренапрежението на силите влошава здравето на Хауърт и той е принуден да ограничи до значителна степен своята работа. Към 1941 г. обаче се възстановява и оглавява Британската химическа комисия, занимаваща се с въпросите на атомната енергия. На този пост ръководи получаването на пречистен уран и флуорорганични съединения. По същото време е и председател на Съвета за химически изследвания към факултета за научно-технологични изследвания, а също така е активен организатор на Изследователската асоциация на производителите на каучук и на Изследователската асоциация на колониалните стоки. От 1943 до 1946 г. е декан на факултета в Бирмингамския университет, а от 1944 до 1944 г. е и президент на Британското химическо дружество.

След завръщането си от Бирмингам в Лондон през 1948 г. Хауърт остава активен член на няколко правителствени и корпоративни съвета и комитета. Той е представител на Лондонското кралско дружество на VII Тихоокеански научен конгрес в Нова Зеландия през 1949 г., а след това изнася поредица от лекции в Аделаида, Сидни и Мелбърн. През следващата година няколко дена след откриването на конференцията на Британското химическо дружество, посветена на регулирането на терминологията на въглехидратите, Хауърт умира в дома си от сърдечен удар.

През 1922 г. Хауърт се жени за Вайълет Чилтън Доби, семейството има двама сина.

Много затворен, Хауърт е известен на своите колеги като благороден, чувствителен и добър човек. Любовта си към пътешествията той комбинира с попълване на знанията си по антична история, живопис и класическа литература. Награден е с медала Лонгстаф на Британското химическо дружество (1933 г.) и медалите Дейви (1934 г.) и Кралски (1942 г.) на Лондонското кралско дружество. Член е на Британското химическо дружество и почетен член на Швейцарското химическо дружество, на Баварската и Виенската академия на науките, а също така и на редица други академии. Присъдени са му почетни научни степени на университетите в Манчестър, Кеймбридж, Цюрих, а също и на Кралския университет в Белфаст.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/haworth.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


Предишните статии можете да намерите в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.