СЛУЖБОМЕР

вторник, октомври 25, 2016

Лекции по руска литература – брой 39

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

9.

В епилога, в 29 глава, всички се женят по симетрична схема. Обърнете внимание на леко назидателния и хумористичен тон. Съдбата взема своите решения, но все пак под погледа на Тургенев.

"Ана Сергеевна неотдавна се омъжи, не по любов, но по убеждение, за един от бъдещите руски лидери, много умен човек, юрист, със здрав практическо чувство, твърда воля и забележително красноречие - още млад човек, добър и студен като лед <...> Кирсанови, баща и син, се заселиха в Марино. Нещата им започват да се оправят. Аркадий се превърна в ревностен стопанин и "фермата" вече носи доста добри доходи. Николай Петрович беше назначен за мирови посредник и сега работи с всички сили... <...>

В Дрезден на Брюлише терасе, между два и четири часа, в най-модното време за разходки, можете да срещнете човек на около петдесет години, вече съвсем побелял и като че ли страдащ от подагра, но още красив, изящно облечен и с този особен отпечатък, който човек получава само след дълъг престой във висшите кръгове на обществото. Това е Павел Петрович. Той замина от Москва за чужбина, за да поправи здравето си, и остана да живее в Дрезден, където общува главно с англичани и с пътуващи руснаци. <...>

И Кукшина се озова в чужбина. <...> С някакви си двама-трима химици, които не могат да различат кислород от азот, но са изпълнени с отрицание и самоуважение, и с великия Елисевич Ситников, който също се готви да стане велик, мотае се из Петербург и както сам казва, продължава "делото" на Базаров... <...>

Има едно малко селско гробище в едно от отдалечените кътчета на Русия. Като почти всички наши гробища, то е печално на вид... <...> Но между тях има един, до който човек не се докосва, който животните не тъпчат: само птици кацат по него и пеят на разсъмване. Заобикаля го желязна ограда; две млади елхички са посадени от двата му края: в този гроб е погребан Евгений Базаров. Там, от близкото селце, често идват двама вече грохнали старци - мъж и жена. Като се подкрепят взаимно, те вървят с натежала походка; приближават се до оградата, паадт на колене и дълго, и горчиво плачат, и гледат вторачено немия камък, под който лежи техният син; разменят си кратки думи, забърсват праха от камъка и поправят някое елхово клонче, и отново се молят, и не могат да оставят това място, откъдето като че ли са по-близо до сина си, до спомените за него..."

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.