СЛУЖБОМЕР

неделя, октомври 09, 2016

Лекции по руска литература – брой 33

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

4.

Заедно с Базаров и Аркадий сме сега в очарователното имение на Ана. Те ще прекарат там две седмици. Имението Николское е на няколко версти от града и оттам Базаров планира да замине за имението на баща си. Трябва да отбележим, че си е оставил микроскопа и останалите неща в имението на Кирсанови, Марино, малка хитрост, предвидливо измислена от автора, за да върне Базаров при Кирсанови и да завърши темата Павел Петрович-Феничка-Базаров.

В главите за Николское се срещат прекрасни сценки, като например появата на Катя и хрътката:

"Красива хрътка със син нашийник изтича в гостната, тропайки с крака по пода, а след нея влезе девойка на осемнадесет години, чернокоса и смугла, с леко закръглено, но приятно лице, с неголеми тъмни очи. Тя държеше в ръцете си кошница, пълна с цветя".

- Ето я и моята Катя - проговори Одинцова, като я посочи с движение на главата.

Катя направи лек реверанс, настани се до сестра си и започна да разпределя цветята. <...> Когато говореше, Катя се усмихваше много мило, срамежливо и откровено и гледаше някак си забавно-сурово, отдолу нагоре. Всичко в нея беше още младо-зелено: и гласът, и нежния пух по цялото лице, и розовите ръце с белезникави кръгове по дланите, и малко тесните рамене... Тя се изчервяваше непрекъснато и бързо идваше на себе си".

Ние очакваме разговори между Базаров и Одинцова и наистина ги получаваме - първи разговор в 16-та глава ("Вас това като че ли ви учудва. Защо? - и все от този род), втори разговор - в следваща глава, и трети разговор - в 18-та глава. В първия разговор Базаров представя стандартните идеи на прогресивните млади хора от своето време, а Ана остава спокойна, изискана и апатична. Забележете прелестното описание на леля ѝ:

"Лелята на Ана Сергеевна, княжна Х...ая, слабичка и мъничка жена, със свито като юмруче лице и неподвижни зли очи под сивата перука, влезе и като се поклони едва на гостите, се отпусна в широкото кадифено кресло, на което никой освен нея нямаше право да сяда. Катя ѝ постави пейчица под краката; старицата не ѝ благодари, даже не я погледна, само размърда ръцете си под жълтия шал, който покриваше почти цялото ѝ изсъхнало тяло. Княжната обичаше жълтия цвят: на шапката ѝ имаше яркожълти панделки".

Вече чухме как бащата на Аркадий свири Шуберт. Сега Катя свири фантазията на Моарт в до минор: подробното споменаване на музикални произведения от Тургенев ужасно дразнели неговия враг Достоевский. След това те отиват да изучават растенията, а после има отново пауза за някои допълнителни характеристики на Ана. "Странен човек е този лекар!" - си мисли тя.

Скоро Базаров се влюбва безумно. "Кръвта му кипваше, само като си спомнеше за нея; лесно би се примирил с кръвта си, но в него се беше вселило нещо друго, което той изобщо не допускаше, с което винаги се беше подигравал, което възмущаваше цялата му гордост. <...> Изведнъж си представя, че тези целомъдрени ръце ще се обвият някога около шията му, че тези горди устни ще отговорят на целувките му, че тези умни очи нежно - да, ще погледнат нежно неговите очи и главата му ще се замае, и той ще се забрави за миг, докато възмущението не избухне отново в него. Улавяше се във всякакъв вид "срамни" мисли, сякаш дяволът го дразнеше. Понякога му се струваше, че и с Одинцова настъпва промяна, че в израза на лицето ѝ се появява нещо особено, че може би... Но тук обикновено тропаше с крак или скърцаше със зъби и се заплашваше с юмрук". (Мене никога не са ме занимавали особено това скърцане със зъби и свитите юмруци.) Той решава да замине, а тя "бледнее".

Звучи трогателна нота, когато се появява старият слуга на Базаров, изпратен да разбере дали Женя най-сетне е дошъл. Така започва семейната тема, която е най-успешната в романа. Сега сме готови за втория разговор. Лятна нощна сцена в стая с отворен прозорец, играещ позната романтична роля: "- Защо трябва да тръгвате? - проговори Одинцова, като сниши гласа си. Той я погледна. Тя отметна глава на облегалката на креслото и скръсти на гърдите си ръце, оголени до лактите. Изглеждаше бледа при светлината на единствената лампа, декорирана с изрязана хартиена мрежа. Широката бяла рокля я покриваше с меките си гънки; едва се виждаха крайчетата на нозете ѝ, също кръстосани.

- А защо трябва да остана? - отвърна Базаров.

Одинцова извърна леко глава.

- Как защо? Нима при мене не е весело? Или си мислите, че тук няма да съжаляват за вас?

- В това съм убеден.

Одинцова замълча за малко.

- Напразно мислите така. Впрочем, аз не ви вярвам. Не може да казвате това сериозно. - Базаров продължаваше да седи неподвижно. - Евгений Василевич, защо мълчите? - Ами какво да ви кажа? За хората изобщо не трябва ад се съжалява, а за мене още повече.

- Отворете прозореца... нещо ми е задушно.

Базаров стана и бутна прозореца. Той се разтвори веднага и шумно... Не очакваше, че се отваря толкова лесно; при това ръцете му трепереха. Тъмна мека нощ нахлу в стаята със своето почти черно небе, слабо шумящи дървета и свеж аромат на волен, чист въздух... <...>

- Ние станахме пирятели... - промълви глухо Базаров.

- Да!.. защото забравих, че искате да си тръгнете.

Базаров стана. Лампата гореше мътно сред потъмнялата, благовонна и уединена стая; през рядко потрепващата щора се вливаше раздразнителната свежест на нощта, чуваше се тайнственият ѝ шепот. Одинцова не помръдна изобщо, но тайно вълнение я обземаше постепенно... То не остана скрито за Базаров. Той изведнъж се почувства насаме с младата прекрасна жена...

- Къде отивате? - проговори бавно тя.

Той не отговори нищо и се отпусна на стола. <...>

- Почакайте - прошепна Одинцова.

Очите ѝ се спряха на Базаров; тя като че ли го разглеждаше внимателно. Той се разходи из стаята, след това изведнъж се приближи до нея, каза бързешком "до виждане" , стисна ръката ѝ така, че тя едва не извика, и излезе навън. Тя вдигна своите слепнали се пръсти към устните си, духна върху тях и като стана внезапно, поривисто от креслото, тръгна с бързи крачки към вратата, все едно искаше да върне Базаров. <...> Косата ѝ се разви и падна като тъмна змия върху рамото ѝ. Лампата горя още дълго в стаята на Ана Сергеевна и тя дълго стоя неподвижно, като само рядко прокарваше пръсти по ръцете си, които нощният хлад пощипваше леко. А Базаров, след два часа, се върна в спалнята си с мокри от росата ботуши, разрошен и мрачен".

В 18-та глава е третото обяснение, следва взрив от страсти накрая и отново виждаме разтворен прозорец:

"Одинцова протегна напред двете си ръце, а Базаров опря чело в стъклото на прозореца. Той се задъхваше; цялото му тяло видимо трепереше. Но това не беше трепет на юношеска плахост, не сладкият ужас на първото признание го беше овладял: в него пулсираше страст, силна и тежка - страст, подобна на злоба и може би сродна с нея... На Одинцова ѝ стана страшно и жално за него.

- Евгений Василич... - проговори тя и в гласа ѝ зазвъня неволна нежност.

Той се обърна бързо, хвърли ѝ поглъщащ взор и като хвана двете ѝ ръце, я привлече внезапно върху гърдите си.

Тя не се освободи веднага от обятията му; но миг след това вече стоеше далече в ъгъла и гледаше оттам Базаров. Той се спусна към нея...

- Вие не ме разбрахте - прошепна тя с внезапна уплаха.

Една крачка да направи и тя изглежда щеше да извика... Базаров прехапа устни и излезе".

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.