СЛУЖБОМЕР

вторник, март 29, 2016

Нобелови лауреати – Джордж Ричардс Майнът

Джордж Ричардс Майнът (George Richards Minot), 2 декември 1885 г. – 25 февруари 1950 г.

Нобелова награда за медицина и физиология, 1934 г. (Заедно с Джордж Уипл и Уилям Мърфи)

(За откритията, свързани с употребата на черния дроб за лекуването на анемията.)

Джордж Ричардс Майнът, американски хематолог и патофизиолог, е роден в Бостън, в семейство, известно в Нова Англия със своите интелектуалци и лекари, чиито предци са емигрирали от Англия през 1630 година. Майнът е най-големият от трите сина на Елизабет (Уитни) Майнът и лекаря Джеймс Джаксън Майнът. Родителите, като смятат, че момчето има крехко здраве, го водят през зимата във Флорида или Калифорния, където у него се развива траен интерес към историята на естествознанието. Още в юношеска възраст Майнът публикува две статии за пеперудите.

След като учи в привилегировани частни училища в един от престижните райони на Бостън, Майнът постъпва в Харвардския университет и през 1908 г. получава степента бакалавър по изкуствата, а след четири години - медицинска степен. Като студент по медицина Майнът работи в клиника за амбулаторни болни и именно тогава започва да се интересува от хематология - науката за кръвта. Един от неговите учители в Харвърд е Хомер Райт, лекар, който разработва методика за оцветяване на препарати при изучаване на кръвта под микроскоп. Като стажант в Масачузетската обща болница Майнът изучава болестите на кръвта и до края на живота си не губи интерес към проблема за храненето на болните от анемия. През 1913-1915 г. работи в болницата "Джонс Хопкинс" в Балтимор (щат Мериленд) като лекар към лабораторията на Уилям Хоуел - физиолог, който проучва процеса на съсирването на кръвта. Работата на Майнът по съдържанието на антитромбин в кръвта помага на Хоуел да синтезира противосъсирващия препарат хепарин.

През 1915 г. Майнът е зачислен на щат в Харвардското медицинско училище; едновременно с това постъпва на работа в Масачузетската обща болница като асистент по медицина. Атмосферата в болницата способства за използването на научни методи в клиничната медицина. По време на изследванията си Майнът и професор Роджър Ли откриват, че при образуването на тромби участват тромбоцитите - малките кръвни пластинки. Майнът определя също така характерните признаци на различните видове анемия; особен интерес у него предизвиква злокачествената анемия. С намаляването на съдържанието на еритроцити до опасно равнище у болните със злокачествена анемия се появяват признаци на това, което тогава наричат разреждане на кръвта (хидремия). Предполага се, че причина за подобно състояние е неизвестен фактор, отговорен за разрушаването на еритроцитите. Болестта протича с неочаквани рецидиви, терапията с арсен или спленектомия (премахване на далака) носи само временно облекчение: друго лечение няма и почти винаги неизбежно настъпва смърт. Като работи в болницата "Джонс Хопкинс", през 1914 г. Майнът забелязва, че по време на ремисии в кръвта постъпват голямо количество ретикулоцити (млади еритроцити). Той достига до извода, че повишаването на количеството ретикулоцитите е признак на клинично оздравяване. След няколко години се оказва, че това наблюдение има важно значение.

По време на Първата световна война Майнът проучва анемията, настъпила у промишлени работници, които са били подложени на отравяне под въздействието на химични вещества. През 1917 г. е назначен за главен лекар в Мемориалната болница "Колинс П. Хънтингтън" - клиинчен център за ракови изследвания в Харвард - и продължава да изучава храненето на болните от злокачествена анемия.

През 1921 г. заради развиващ се захарен диабет здравословното състояние на Майнът се влошава.Това става една година преди Фредерик Грант Бантинг и Чарлз Бест да открият инсулина. Основен метод за лечение на болестта по това време е малокалорийната диета, но бостонският специалист в областта на захарния диабет Елиът Джослин успява да намери за своя пациент през 1922 г. първите порции току-що произведен инсулин. Строгата диета и инжекциите инсулин продължават за дълги години живота на Майнът.

През 1921 г. той се запознава с група лекари, които се занимават с частна практика. Един от тях, Уилям П. Мърфи, по-късно ще стане негов сътрудник. След две години Майнът оглавява медицинските служби в Мемориалната болница "Хънтингтън" и е зачислен на щат в болницата "Питър Бент Бригем" в Бостън. По това време неговият интерес към злокачествената анемия започва да става по-отчетлив. Предишните му наблюдения за диетата го убеждават, че "някои видове храни могат да бъдат полезни за болните от злокачествена анемия". В своите предшестващи изследвания Майнът наблюдава крайно небалансирано хранене у мнозина пациенти със злокачествена анемия. Освен това той отбелязва, че симптомите на злокачествена анемия са сходни със симптомите на спру, пелагра и редица други форми на анемия, излечими с помощта на диета.

Между другото Джордж Х. Уипл, познат на Майнът от болницата "Джонс Хопкинс", завършва своите експерименти, по време на които отначало предизвиква у кучета кръвоизлив и анемия, а след това изяснява какви видове храни помагат за възстановяване на количеството на еритроцитите. Той установява, че макар някои видове меса (овнешко, говеждо), а също и зеленчуци да са достатъчно ефективни, най-добро терапевтично въздействие оказва употребата на черен дроб. След като Майнът включва суров черен дроб в състава на диетата, която предписва на частните си пациенти и се убеждава, че здравословното им състояние се подобрява, той и Мърфи започват да я въвеждат в менюто за хранене на хоспитализираните болни. През 1926 г. на конференция на Асоциацията на американските лекари те съобщават, че у 45 болни "в продължение на две седмици се забелязва явно клинично подобрение". За това подобрение свидетелства съща така увеличаването на броя на ретикулоцитите, но за да се постигнат добри показатели, болните трябва да консумират половин фунт (около 225 грама - бел. прев.) черен дроб на ден.

Работещият в Харвардския университет специалист по физическа химия Едуин Кон получава и пречиства екстракт от черен дроб, пригоден за перорално и венозно използване. Петдесет-сто пъти по-силен по въздействие от черния дроб, екстрактът се оказва не само прост за използване, но и по-евтин. Увеличаването на ретикулоцитите у болните е показател за определянето на силата на действието на предписвания препарат. Когато екстрактът от черен дроб започва да се произвежда от фармацевтичната промишленост, надзорът за стандартизацията на произвежданите партиди е възложен на новосъздадения Харвардски комитет по злокачествена анемия, в чийто състав влиза и Майнът. През 1936 г. той става член на Консултативния съвет по профилактика на анемията, организиран от Фармакопеята на Съединените щати за определяне на стандартната дозировка на екстракта с помощта на специфичната реакция на ретикулоцитите, използвани като показател за силата на действието на всеки изготвен препарат

През 1928 г. Майнът е назначен за професор по медицина в Харвардския университет и едновременно с това за директор на Мемориална лаборатория "Торндайк" в Бостънската градска болница. Като заема тези два поста, той продължава да проучва различните форми на анемията и болестите, обусловени от неправилно хранене; като се занимава със студентите медици, Майнът ги подтиква да проявяват интерес към социалните и икономическите аспекти в живота на пациентите, провежда с медици от други страни на света многобройни съвещания, засягащи болестите на кръвта.

Когато Майнът получава Нобеловата награда, живи са все още три четвърти от 45-те болни, които започват да се лекуват преди осем години. Едва през 1948 г. е установено, че причината за злокачествена анемия е недостигът на витамин В12, съдържащ се в черния дроб и стимулиращ образуването на ретикулоцити.

В началото на 40-те години у Майнът се появяват признаци на съдови и неврологични усложнения на захарния диабет, след което през 1947 г. получава инсулт и остава завинаги частично парализиран. Като напуска поста директор на лабораторията "Торндайк" през 1948 г., той продължава да се интересува активно от медицински изследвания. Освен това Майнът е консултант в Бостънската градска болница (1928-1948 г.), в болницата "Питър Бент Бригем" в Бостън (1928-1950 г.) и в болницата "Бет Израел" в Бостън (1928-1950 г.).

През 1915 г. Майнът се жени за Мариен Линзи Уелд, семейството има две дъщери и един син. Страстен любител ветроходец и градинар, Майнът е увлечен също така сериозно от филателията и обича да наблюдава природата. В. Б. Касл, един от неговите сътрудници в Харвард, смята, че Майнът е "по природа натуралист, който се интересува от цветя, насекоми, но също така и от всички аспекти в живота на неговите пациенти наред с техните емоционални и социални проблеми". Майнът умира в Блуклайн, щат Масачузетс.

Сред многобройните награди на Майнът са медалът Кобер на Асоциацията на американските лекари (1929 г.), наградата Камерън и почетното право да чете лекции в Единбургския университет (1930 г.), медалът Моксон на Лондонския кралски колеж на лекарите (1933 г.) и медалът "За изключителни заслуги" на Американската медицинска асоциация (1945 г.). Той е член на Американското дружество за клинични изследвания, на Асоциацията на американските лекари, на Американската клинична и климатологична асоциация, на Американската академия на науките и изкуствата, на Националната академия на науките. Членува също така в Американската медицинска асоциация, в Американския колеж на лекарите и в Американското философско дружество. През 1928 г. Харвардският университет му присъжда степента почетен доктор.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/minot.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов

------------------------------------

Предишните статии можете да намерите в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.