На прабаба ви часовника

Пещерните хора не само са били по-щастливи от нас, защото са имали по-малко задължения, свеждащи се в края на краищата до две основни – да се нахранят и да продължат вида, извън което нищо друго изглежда не ги е интересувало по-специално, но плюс това са били и несъмнено по-непретенциозни към всичко околно, което не пречи на горепосочените две необходимости за вършене.

А нас цивилизацията ни е разглезила така, че плачем за щяло и нещяло по всяко едно време и на всяко едно място, стига да ни се отдаде само тази златна възможност.

Така е и с въпросното „лятно часово време“.

Ще спим един час по-малко! - голяма трагедия, значи.

Но, сериозно погледнато, трагедия изобщо няма – лягаш с един час по-рано и си спиш толкова, колкото си спиш всяка нощ.

Ама - викате - биологичният ни часовник бил така и така настроен.

Тя прабаба ви Пена от Горно Кратунчево преди осемдесет и кусор години все по биологичния си часовник е лягала и ставала.

Когато като малък живеех на село, хората там ставаха „като се съмне“ и лягаха „като се мръкне“.

Пък и тогава, както и сега, „се съмваше“ и „се мръкваше“ по различно време - разликата между лятното „съмване - мръкване“ и зимното е доста повече от час.

И никой не се оплакваше, че му скърца биологичният часовник.

А сега – цивилизационни глезотии…