СЛУЖБОМЕР

вторник, март 10, 2015

Бягаща по вълните

Автор: Борис Акунин

Превод: Павел Николов

Ще кажа веднага: тази дама не е героиня от мой роман. Макар че за малко не стана. Търсех именно такъв прототип за един женски персонаж и го намерих of all places в Ирландия. Замисленият роман не беше написан, а типажът е интересен. И много, много съвременен.

Има хора, преди всичко жени, които толкова бързо реагират на повеите на времето, че отстрани изглежда сякаш те променят него със своите действия, а не обратно. В действителност те просто предчувстват промените и бягат по вълните – натам, където след миг ще задуха вятърът.

Именно такава, струва ми се, е била графиня Маркевич. Впрочем, както казахме, тя не е героиня от мой роман и може би съм несправедлив към нея.

Извън пределите на „Зеления остров“ Констанс Маркевич е малко известна, а сред ирландците, читатели на моя блог, предполагам не много, затова просто ще преразкажа нейния богат на събития живот. Чрез снимки – те са по-нагледни от текста и ще демонстрират една поразителна способност към мимикрия.

Ето я Констанс в ранната си младост – една такава викторианска незабравка:

Всичко е както трябва да бъде: дъщеря на баронет, богат земевладелец; езда, лов; на осемнадесет години традиционно турне по Европа; на деветнадесет – представена на нейно величество; движи се в светското общество и така нататък.

Но идва краят на деветнадесети век, най-модерните млади дами започват да мечтаят не за балове и женитби, а за изкуство. Импресионистите въвели модата на бохемския живот и на парижките мансарди и Констанс отива да учи живопис в Париж. Рисува някакви пейзажи, нищо особено. Затова пък, както се полага на една съвременна девойка, започва роман с един красив художник, а след това става и негова жена.

Че бил художник, бил, ама не някой голтак, а партия, напълно приемлива за дъщеря на баронет. Граф Казимир Дунин-Маркевич, при цялото си бохемство, не забравял да споменава в официалните документи своя статус:

Вдясно четем: граф (руски дворянин)

Във втората си инкарнация Констанс изглеждала така:

Красива бохемка, съпруга на красив бохем

Но започнал XX век и чувствителните за духа на времето жени изгубили интереса си към изкуството. Сега ги занимавали социалните проблеми и политиката.

Като се установила в Дъблин, графиня Маркевич се въртяла известно време все още в хоровода на художниците, актьорите и поетите, но след това решително сменила своята позиция. Сега тя е борец за правата на жените, на работническата класа и преди всичко за ирландската независимост. Участва в демонстрации, държи речи на митинги, храни бедняците с картофи, които собственоръчно белят светски дами като нея. Даже попада в затвора (което също е в реда на нещата) – хвърлила камък в портрета на негово величество.

Третата инкарнация е тази:

Елегантността обаче останала

Основно достижение в суфражистката дейност на графиня Маркевич е триумфът над male chauvinist pig Уинстън Чърчил, когото решителните дами препънали на парламентарните избори.

ХХ век влизал в своята сила, показвал порасналите си зъби. Времето се оцветявало с цвета на кръвта. Напредничавите жени като графиня Маркевич заговорили вече не за избирателни кампании, а за военни, не за демонстрации, а за революции.

И отново нашата бягаща по вълните се оказала преди кораба. Констанс станала член на нелегалната „Ирландска армия“ и започнала да купува за радикалите оръжие още преди да са прозвучали първите изстрели на великата война.

Тук пътищата на съпрузите се разминали окончателно. Казимир заминал на руския фронт, воден от патриотичната полска идея (царят обещал да възстанови независимостта на Полша след победата си над немците); Констанс станала противник на войната и враг на англичаните, а значи в определен смисъл симпатизантка на кайзера.

През 1916 година в Дъблин избухнало въоръжено въстание срещу британската корона. Графиня Маркевич облякла военна униформа и взела в ръцете си оръжие.

Четвъртата инкарнация – амазонка:

Както се знае, аристократът е обаятелен в революцията. Да не говорим за една аристократка.
А как изящно позира във фотоателието!

Но английската редовна армия се справила бързо с метежниците. Графиня Маркевич била пленена и изправена пред съда. Според суровите военни времена ставало въпрос за смъртно наказание.

На затворническата снимка се вижда не много млада, уморена и като че ли силно изплашена жена. Ни поза, ни апломб. Единственият портрет, на който има просто човек, а не ролеви модел.

Един от членовете на военния съд си спомня, че графинята плачела и казвала, че е само една жена, а жените не ги екзекутират. Но това е свидетелство на враг и недоброжелател. Може и да е клеветял. Има и други отзиви, съвсем героични.

Нищо, в крайна сметка ѝ се разминало. Все пак е дама от добро общество – няма да я бесят или разстрелват, нали така. Предупредително я осъдили на смърт, но „предвид пола ѝ“ заменили наказанието с доживотен затвор, а на следващата година изобщо я пуснали, по амнистия.

И отново Констанс Маркевич се оказала на гребена на вълната, отново се преобразила. Повече никакви бомби и револвери, само легална политическа борба, в резултат от която жените през 1918 година най-сетне си извоювали някои права.

Графиня Маркевич станала първата жена, избрана в британския парламент, а след това – първата жена министър в правителството на свободната Ирландска република. Петата инкарнация: народен избраник.

Слуга на народа сред народа. Скромно облечена, обикновена, достъпна.

Оценките за дейността и личността на тази несъмнено забележителна дама са доста различни сред нейните съвременници. Моята не трябва да се взема под внимание – нали търсех прототип, който да се вмести в предварително определения образ на жена хамелеон. А биографите на графиня Маркевич ѝ се възхищават, така че последната нейна инкарнация, бронзовата, е безусловно заслужена.

Констанс Маркевич (1868 – 1927), героиня на ирландското и женското движение

Защото дреболиите се забравили с времето или изгубили значение и останало само главното: борбата за освобождение на Ирландия, борбата за равноправие на жените, пламенните идеи, героизмът. Всичко това е истина, всичко го имало.

На кого другиго да издигаш бронзови паметници, ако не на една такава жена?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.