На живота смисъла аз виждам във това

Днес отново поезия, музика и изпълнение от Андрей Макаревич.

Я смысл этой жизни вижу в том, Чтоб не жалея ни души, ни тела, Идти вперед, любить и делать дело, Себя не оставляя на потом. Движенья постигая красоту, Окольного пути не выбирая, Наметив в самый край, пройти по краю, Переступив заветную черту. Не ждать конца, в часы уставив взгляд, Тогда и на краю свободно дышишь. И пули, что найдет тебя Ты не услышишь, А остальные мимо пролетят. В полночной темноте увидеть свет, И выйдти к свету, как выходят к цели. Все виражи минуя на пределе При этом веря, что предела нет. Не презирать, не спорить, а простить Всех тех, кто на тебя рукой махнули. На каждого из нас у смерти есть по пуле, Так стоит ли об этом говорить... Не ждать конца, в часы уставив взгляд, Тогда и на краю свободно дышишь. И пули, что найдет тебя Ты не услышишь, А остальные мимо пролетят.

На живота смисъла аз виждам във това не жалейки ни душа, ни тяло, да вървиш напред, да вършиш свойто дело, без да оставяш себе си за след това. Постигайки на движението красотата, не избирайки пътища околни, прицелил се в самия край, да минеш ти по края, престъпвайки заветната черта. Да не чакаш края, в часовника си поглед взрял, тогава и на края пак свободно дишаш. И куршума, който ще те намери, няма ти да чуеш, а останалите край теб ще пролетят. В полунощна тъмнина да видиш светлина и да излезеш на светло, както се при цел излиза. Минавайки виражите на предел, да вярваш, че предели няма. Да не презираш, да не спориш, а да простиш на всеки, който сам те е зарязал. За всички нас смъртта куршум си има, та струва ли си да говорим за това... Да не чакаш края, в часовника си поглед взрял, тогава и на края пак свободно дишаш. И куршума, който ще те намери, няма ти да чуеш, а останалите край теб ще пролетят.