СЛУЖБОМЕР

петък, март 06, 2015

В памет на Владимир Висоцки

Автор на текста и изпълнител: Андрей Макаревич

Превод: Павел Николов

Я разбил об асфальт расписные 
стеклянные детские замки,
Стала тверже рука, 
и изысканней слог, и уверенней шаг,
Только что-то не так, если страшно молчит, 
растерявшись, толпа у Таганки,
Если столько цветов, 
бесполезных цветов в бесполезных руках.

И тогда я решил убежать, 
бмануть, обвести обнаглевшее время,
Я явился тайком в те места,
куда вход для меня запрещен —
Я стучался в свой дом, в дом, 
где я лишь вчера до звонка доставал еле-еле,
И дурманил меня сладкий запах
ушедших, забытых времен.

И казалось — вот-вот заскрипят 
и откроются мертвые двери,
Я войду во вчера, я вернусь,
словно с дальнего фронта домой —
Я им все расскажу, расскажу, что с ним будет,
и, может быть, кто-то поверит,
И удастся тогда хоть немного свернуть, 
хоть немного пройти стороной.

Но никто не открыл. Ни души 
в заколоченном брошенном доме.
Я не мог отойти и стоял,
как в больном затянувшемся сне —
Это злая судьба, если кто-то опять не допел
и кого-то хоронят.
Это — время ушло. И ушло навсегда. 
И случайно вернулось ко мне.
Счупих в асфалта разноцветните
стъклени детски дворци,
по-твърда стана ръката,
по-изискан стихът, по-уверена крачката,
но нещо не е така, щом страшно мълчи,
объркана, тълпата при Таганка,
щом има толкова цветя,
безполезни цветя в безполезни ръце.

И тогава реших да избягам,
да измамя, да подведа обнаглялото време,
тайно там се явих,
където за мене е входът забранен -
чуках на вратата на дома си,
където само до вчера едва звънеца достигах
и замайваше ме мирисът сладък
на отминалите, забравени времена.

И ми се струваше - всеки миг ще изскърцат
и ще се отворят мъртвите двери,
аз ще вляза във вчера, ще се върна
като от фронта далечен у дома - 
всичко аз ще им разкажа, ще им кажа какво ги очаква
и може би някой ще повярва,
и ще успее тогава поне за малко да кривне,
поне за малко да мине встрани.

Но никой не отвори. Ни душа
в закования дом изоставен.
Не можех да си тръгна и стоях
като в болен продължителен сън -
зла съдба е, когато някой пак недопял е
и когато погребват някого там.
А времето отишло си е. И завинаги вече го няма.
И случайно се върна обратно при мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.