СЛУЖБОМЕР

петък, март 20, 2015

Откъс от книга

Вчера попаднах на един откъс от книга.

Книгата се казва „Воспоминания о войне“ („Спомени за войната“) и е написана от Николай Николаевич Никулин, чието име – честно казано – не ми говореше нищо.

Справката, която направих, показа, че Николай Никулин (1923-2009) не е писател, а изкуствовед, скромен в живота си професор, специалист преди всичко по холандска живопис и единственото всъщност произведение, което е написал извън изкуствознанието, е посочената мемоарна книга „Спомени за войната“.

В краткия предговор към книгата, издадена през 2007 година (второ издание – 2008 година) се казва: „Ръкописът на тази книга лежи повече от 30 години в бюрото на автора, който не предполага да го публикува (пръв се запознава с него през 1996 година беларуският писател Васил Биков – бел. П. Н.). Попадайки направо от ученическия чин сред най-кървавите участъци на Ленинградския и Волховския фронт и стигайки до самия Берлин, той остава по чудо жив. „Спомени за войната“ е опит за освобождаване от гнетящото минало. Тук читателят няма да намери нито бодри, патриотарски описания на бойните действия, нито леко четиво. Разказът следва духа на жестоката окопна истина“.

А ето откъса, за който стана дума, в мой превод (самата книга е вече в ICEReader-а ми и вчера още започнах да я „чета“):

„Ако немците бяха запълнили нашите щабове с шпиони, а войските ни с диверсанти, ако имаше масово предателство и враговете ни бяха разработили детайлен план за съсипването на нашата армия, нямаше да постигнат този ефект, който идваше като резултат от идиотизма, тъпотията, безотговорността на началството и от безпомощната покорност на войниците. Видях това край Погосте, но се оказа, че е било така навсякъде.

По време на войната се прояви особено отчетливо подлостта на болшевишкия строй. Както в мирно време арестуваха и екзекутираха най-работните, най-честните, най-интелигентните, най-активните и най-умните хора, така и на фронта ставаше същото, но в още по-открита и омерзителна форма. Ще дам един пример. От висшите сфери идва заповед: да се превземе височината. Полкът я щурмува седмица след седмица, губейки множество хора на ден. Непрекъснато постъпват попълнения, липса на хора няма. Но сред тях са подпухнали дистрофици от Ленинград, на които лекарите току-що са предписали да лежат на легло и да се хранят усилено в продължение на три седмици. Сред тях са момчета, родени през 1926 година, иначе казано – четиринадесетгодишни, неподлежащи на призоваване в армията… „Напред!“ и това е. Накрая някой войник или лейтенант, командир на взвод, или капитан, командир на рота (все там), вижда това крещящо безобразие и възкликва: „Не трябва да затриваме така хората! Там, на височината, се намира бетонен ДОТ! А ние имаме само едно 75-милиметрово оръдийце! Няма да го пробие!“… Веднага се намесват политрукът, СМЕРШ и военният съд. Един от доносниците, с които е пълно във всяко подразделение, свидетелства: „Да, в присъствието на войниците се усъмни в нашата победа“. Веднага запълват вече готовият формуляр, където трябва да се напише само името, и готово: „Да се разстреля пред строя!“ или „Да се изпрати в наказателна рота!“, което е едно и също. Така загиваха най-честните, чувстващи отговорността си пред обществото, хора. А останалите – „Напред, в атака!“, „Няма такива крепости, които болшевиките не могат да вземат!“ А немците са се вкопали в земята, създавайки цял лабиринт от траншеи и укрития. Иди че ги достигни! В ход беше глупаво, безсмислено убийство на наши войници. Все едно селекция на руския народ – бомба със закъснител: тя ще се взриви след няколко поколения, през XXI или XXII век, когато подбраната и отгледана от болшевиките маса мръсници роди нови наследници от себеподобни“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.