Убиха го мъртъвците

Автор: Лев Рубенщейн

Превод: Павел Николов

Познавах Борис. Не бяхме близки, но го познавах. Познавах го дотолкова, че бях с него на „ти“. Впрочем, това не беше трудно. Той беше един от онези хора, с които минаваш на „ти“ дори при и най-повърхностно познанство.

Той винаги правеше впечатление на щастлив, свободен и лежерен човек, даже лекомислен. Някакъв си Моцарт в политиката. Да, такива, уви, не живеят дълго.

Той беше не просто жив, а някак си предизвикателно жив. А това качество е винаги оскърбително за мъртвите, особено за тези мъртъвци, които са се впили с вкочанени пръсти в плътта на нещастната ни страна.

Уверен съм, че тяхната омраза към всичко живо, към всичко, което упорито не се поддава на действието на трупната отрова, е неподправена.

Аз не зная кой уби Борис и кой е заповядал да бъде направено това. Ако някога го разберем, няма да е скоро. Но всички ние знаем кой инспирира и кой конструира тази обществена атмосфера, сред която подобни убийци са не само възможни, но и в общи линии са неизбежни.

Аз не зная кой конкретно уби Борис – уби го картинно, театрално, може да се каже „образцово-показателно“, уби го на най-сакралното, извинете за израза, място в столицата.

Но е очевидно едно: убиха го мъртъвците, които изглежда откриха сезона за лов на всичко, което има наглостта да живее, да диша, да мисли и да говори.

Но живото не може да бъде убито. Такъв е законът на живата природа и такъв е законът на човешката история. Ако не знаят тези закони, те са трупове двойкаджии. Ако се опитват да отменят тези закони, те са опасни маниаци. А най-вероятно са и едното, и другото.

Затова убитият от тях Борис Немцов ще бъде все едно хиляди пъти по-жив от всички тези мъртъвци, на които им се струва, че са живи, струва им се само на това основание, че все още са способни на безпределна лъжа, на подли гонения, на дивашки съдилища, на убийство.

А злополучният мост, който някога официално ще започне да се нарича мост на Немцов, а неофициално, мисля, вече се нарича така, нека се превърне в паметник на Борис – искрения, честния, веселия и безстрашния. Един мост е добър за паметник. Дори и затова само, че не разделя, а събира хората.