Едно събитие разбуни Ихтиман и реално раздели хората в града на две половини.
За какво става дума, може да се види в репортажа на БТВ.
Няма да се разпростирам върху самия конфликт, но едно изречение в този репортаж буквално ме смая: „Ние уведомяваме политическите партии за това, че променяме самото честване на празника…“
Да повторя и наблегна: „…уведомяваме ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ…“.
Като едно време: Партията начело на всичко, подбира народа и го води да празнува, както се води стадо на заколение.
Сега пак – партиите…
Да си стегнат, значи, партиите електората и да го заведат да празнува.
Едновременно с това се организират автобуси да возят хора от селата пак на въпросното празненство.
Колежки от други училища ми се оплакват, че ги задължават да са там с ученици.
И като капак на всичко ще ме убеждава някой, че това било патриотично начинание, че така щяло да се възпитава патриотизъм.
Глупости на търкалета!
С партийни напъни, задължителност, нарочни автобуси и театро може да се възпита единствено кух ура-патриотизъм, същия този ура-патриотизъм, заради който още в началото на миналия век модерно мислещият Пенчо Славейков сапунисва яко традиционалиста Иван Вазов.
На възрожденците им е било лесно с патриотизма – България не съществува, териториите, на които живеят българи, са под чуждо иго, така че едно обикновено „Обичам България!“ е звучало самодостатъчно в контекста на епохата.
Днес обаче не сме деветнадесети, а двадесет и първи век (ако някой не е забелязал).
И днес само „Обичам България!“ е празна фраза, ако не бъде даден отговор на въпроса „Защо?“.
Това там – славно минало, красива природа, са патриотарски залъгалки: славно минало имат всички народи, природни красоти съществуват навсякъде по света.
И въпросът „Защо?“ продължава да виси „със страшна сила“.
А поне за мене нещата са много прости: днес, в наше време, човек може да обича страната си само тогава, когато тази страна се грижи за него, когато му е майка, а не мащеха (не го изритва например като млад човек да работи по чужбина, а му създава условия за работа и развитие тук, у нас).
Разбира се, горното изречение е иносказателно: камъните са в градината на управляващите – от най-високо, та до общинско равнище.
Докато обаче властниците мислят повече за себе си и за своето обкръжение, като само от време на време подхвърлят на тълпата по някоя близалка и някое зрелище, да не ме търсят за патриот и да не се заблуждават изобщо, че ще запалят у някого нещо освен бутафория и неестественост, приличащи много на бутафорията и неестествеността в така наречените „възстановки“, с които хонорарпатриотите от дружество „Традиция“ заливат България.
Така че аз на 2-ри март аз ще си лежа у дома и ще си чета „Сърца в Атлантида“ – една дълбоко човечна и истинска книга с истински, съвсем истински персонажи.
А който иска да се прави на патриот, негово си дело, да върви.
И на 3-ти няма да отида на литургията, защото там на първия ред със свещи в ръце ще се изпъчат точно тези, които някога дебнеха хората, за да не ходят на църква.
Ако имаше Господ, щеше да тресне с една светкавица и да ги изпепели.
Ама няма…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.