понеделник, март 09, 2015

Из „Изповедта на бунтаря“ (2007 г.)

Автор: Борис Немцов

Превод: Павел Николов

Отдавна съм забелязал, че доста много хора се занимават в политиката със странни дела и се увличат от странни идеи. Мнителността, подозрителността и вярата в теорията за заговорите са все отличителни черти на най-популярните днес политици в Русия. Но ако вземем една книга по психиатрия, разбираме, че всичко това са признаци на заболяване. Например в нашето общество е много популярна идеята, че Америка плете заговор срещу Русия и че Англия ѝ помага. Господата Жириновский и Рогозин, много кремълски ръководители обичат да разсъждават в частни разговори за движението на фигурите по Великата шахматна дъска, контролирано от единен център. Според мене, честно казано, всичко това прилича на параноя.

В действителност проблемът на Русия са руснаците. Главният враг на Русия сме самите ние, нашето многовековно робство, лицемерие и едновременно чиноподчинение, желанието да се мазниш на началника независимо от неговия ранг. Типично поведение на нашия човек е отначало да се мазни на началника – директор на корпорация или президент на страната – и да получава от това дълбоко удоволствие, а след това, когато този човек се спъне, да му забие нож в гърба. Такъв е народът, друг няма. Руският народ, грубо пресметнато, се дели на две неравни групи. Едната част са потомци на крепостните, хора с робско самосъзнание. Те са много и си имат лидер – В. В. Путин. Другата (по-малката) част руснаци е родена от свободни, горди и независими хора. Те нямат лидер, но той и не им трябва.

Руската имперска традиция гласи, че има цар и той е най-добър от всички, а неговата воля е по-важна от законите. И да се застъпят за себе си, за своите интереси се решават малцина. В подобна поведенческа матрица е затворена главната опасност за Русия. Често ми се налага да чувам: „лишиха ни от правото да получаваме достоверна информация“, „лишиха ни от правото на избор“ или „закриха еди кой си телевизионен канал“… И винаги отговарям: „Ние сме си виновни за това. Ние го искахме, не се противопоставихме. Наблюдавахме мълчаливо как се разправяха с нашите съседи. Дори злорадствахме за тяхното нещастие, защото не се обичахме помежду си. Привикнахме да си търсим лична сметка един на друг, а не да установяваме общи правила на играта…“

Поотделно всички сме много умни, всеки политик сам за себе си е голям стратег. Като се съберем заедно – тълпа разбойници главорези. Разговорът бързо се превръща в комунална разправия с елементи на размахани юмруци…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.