“Трагедията обединява“ – мярна ми се някъде заглавие, изникнало след вестта, че Стилиян Петров е болен от левкемия.
Заглавието веднага ми напомни за „Българската Коледа“.
Когато българинът хуква да покаже милосърдие, съчувствие и щедрост.
Един път в годината!
Същото е сега и с болестта на Стилиян Петров.
Множество хора боледуват и умират от левкемия.
За тях обаче малцина се сещат.
Освен техните близки и лекари.
И сега изведнъж – обединени!
Стискам палци на Стилиян Петров да се оправи.
Но не се чувствам обединен с никого.
Защото и аз съм от тези, които се сещат за човешкото страдание от дъжд на вятър.
Или при инцидентни случаи…
