Мислех, че съм изслушал всичко на Владимир Висоцки.
Ама не било така.
Ей това го чух за първи път вчера.
Оплавляются свечи
На старинный паркет, Дождь стекает на плечи Серебром с эполет.
Как в агонии бродит
Золотое вино... Пусть былое уходит
- Что придет - все равно.
И, в предсмертном томленье
Озираясь назад,
Убегают олени,
Нарываясь на залп.
Кто-то дуло наводит
На невинную грудь... Пусть былое уходит,-
Пусть придет что-нибудь.
Кто-то злой и умелый,
Веселясь, наугад
Мечет острые стрелы
В воспаленный закат.
Слышно в буре мелодий
Повторение нот...
Все былое уходит,-
Пусть придет что придет.
Капе восък от свещите
на старинния паркет,
дъждът се стича на раменете
сякаш сребро от еполетите.
Като в агония броди
Златното вино...
Нека миналото си отиде...
А какво ще дойде - все ми е едно.
И във мъка предсмъртна,
оглеждайки се назад,
бягат бързо елените,
а насреща им - залп.
Някой дуло прицелва
към невинната гръд...
Нека миналото си отиде...
Нека нещо да дойде.
Някой зъл и умел,
веселейки се, ей така
остри стрели изстрелва
към възпаления залез.
Чува се в бурята на мелодиите
повторение на нотите...
Всичко минало минава...
Нека дойде, каквото ще дойде.
