СЛУЖБОМЕР

неделя, март 11, 2012

Истинска приказка за сивия вълк (Жеводанското чудовище)


Автор: Борис Акунин, из блога „Любовь к истории“

Превод от руски: Павел Б. Николов

В Европа, където няма нито лъвове, нито тигри, нито крокодили, нито смъртоносни отровни змии, най-страшен фолклорен звяр се оказал скромният вълк. С него плашат децата от незапомнени времена. Например моят най-ранен спомен не е оригинален: „Придет серенький волчок и ухватит за бочок“ („Ще дойде сивото вълче, ще те захапе за хълбочето“) – пееше моята бавачка. В действителност не се плашех, защото думата „волчок“ свързвах с истинската си въртяща се играчка (на руски „волчок“ означава „вълче“, но и „пумпал“ – бел. прев.), а песента оценявах адекватно като художествена хиперболизация и за своето хълбоче изобщо не се притеснявах.

Но сега ще ви разкажа една наистина страшна приказка за сивия вълк. И най-ужаснонто в тази приказка е, че тя е истинска. А освен това е и детективска история с неочевидна разгадка.

В средата на 18 век, в цивилизована Франция, в разгара на Века на Просвещението, се разгърнали невероятни събития, които предизвикали много шум. Трудно би могло да се повярва в тази история, ако протичането й не било подробно документирано.

В горите на Лагендок се появил страшен звяр людоед, който нарекли Жеводанското чудовище (френски: La Bête du Gévaudan – бел. прев.), защото първата си жертва, 14-годишно момиче, чудовището разкъсало в провинция Жеводан. Това се случило през пролетта на 1764 година.

Свидетели описвали някакво животно, по-едро от вълк, но по-малко от мечка, с рижа козина, огромна тъпомуцунеста глава и завита опашка.

От този момент нападенията на чудовището (повечето от източниците все пак го наричат „вълк“) вече не преставали. В общи линии, според официалните данни, от зъбите на тайнствения звяр загинали повече от сто души (основно жени и деца). Още тридесет били изпохапани, но оживели.

Дойде сивото вълче…
Жените са по-вкусни от мъжете (www.betedugevaudan.com)

Паника обхванала не само региона, но и се разпространила по цяла Франция. Най-добрите ловци на кралството търсели в горите звяра убиец. Напразно.

Тогава Луи ХV изпратил със специален едикт в Лангедок своя главен ловец Антоан дьо Ботерн. Много седмици Ботерн залагал капани, правел засади и в края на краищата чак през септември 1765 година неговите ловци застреляли ненормално едър вълк. Трупът на животното бил доставен триумфално във Версай и изложен на всеобщ показ. От най-високо било наредено де се прекратят слуховете за Жеводанското чудовище.

Показват чучелото във Версай.

Но убийствата не престанали. Още цели две години чудовището ядяло жени и деца, само че за това вестниците вече не пишели. Било рапортувано, че проблемът е решен – значи вече няма проблем. Славата на истинския победител на Жеводанския вълк принадлежи на един обикновен ловец на име Жан Шател. На 16 май 1767 година звярът нахапал до смърт едно момиче, негова родственица. Шатал вървял по следите на кръвожадната твар три дена, в края на краищата я намерил и я застрелял. Този път несъмнено било то, Жеводанското чудовище: разпознали го свидетели. А и нападения от този ден нататък вече нямало.

Паметник на Жан Шател в родното му село.

Точните размери на звяра са известни. Не бил чак такъв исполин: дължина на тялото само 99 сантиметра, а отвора на устата му широк 19 сантиметра. Малко по-едър от немска овчарка. Наистина на страха очите са големи.

Това са фактите. Нататък започват въпросите.

Първо, не се разбира какво е било все пак животното: вълк или не?

Малко странна опашка за вълк.

Второ, вълците почти никога не нападат човека сами, само на глутница.

Трето, очевидци на героичната победа на Шател разказвали, че когато ловецът най-сетне видял чудовището, то само тръгнало срещу него, едва ли не махайки с опашка. Защо?

Днес повечето от историците са склонни да приемат следната версия.

Жан Шател бил необщителен човек, живеел уединено, с глутница „молоси“ – особена порода ловни кучета, произлизащи от кръстоска между вълк и куче. Има вероятност едно от кученцата да е израсло по-едро и по-зло от другите. Има вероятност Шател да е бил мизантроп, който специално да е научил метиса да лови хора. Защо? Дявол го знае. Да допуснем, че е бил социопат, наслаждаващ се на зловещата си слава и на тайната си власт над живота и смъртта на околните. Срещат се подобни екземпляри. Във всеки случай тази версия обяснява логично развръзката на драмата. Когато родственицата на Шател умряла в мъки, изпохапана от звяра, ловецът решил да унищожи своята опасна „играчка“. Той вероятно знаел къде да търси людоеда – и застрелял хладнокръвно чудовището, когато то се спуснало към стопанина си.

Има и една още по-причудлива версия за това, че Шател е действал не по своя воля, а е изпълнявал заповедите на своя господар, маркиз дьо Сент Албан, който минавал за ексцентрик и човекомразец.

Сега вече никой няма да установи достоверно какво наистина се е случило там.

Преди пет години във Франция беше заснет игрален филм, вдъхновен от историята за Жеводанското чудовище, „Le Pacte des loups“, но не съм го гледал и към коя от версиите се придържат създателите, не зная.