СЛУЖБОМЕР

четвъртък, март 01, 2012

Истинска принцеса


Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Преди известно време писах за една истинска писателка. А днес ще ви разкажа каква трябва а бъде според моите представи една истинска принцеса. Това е един от най-ярките бисери в моята колекция от неудачни съдби.

Принцесата била индийска, но се родила в Москва (поради което се заинтересувах първоначално от нея), основните събития в нейния кратък живот се случили във Франция, а загинала в Германия.

Нур Инайат Хан принадлежала към рода на легендарния майсурски владетел Типу султан, който през ХVІІІ век създал много главоболия на английските колонизатори.

Типу султан (1750-1799). Той загинал, сражавайки се.

Но бащата на принцесата бил мирен човек. Той живеел в Европа, където основал Суфийския орден и най-много обичал музиката. Изнасял концерти и религиозни лекции.

Бащата: Хазрат Инайат Хан. Казват, че по нрав бил подобен на ангел.

Преди Първата световна война живял известно време в Русия (като че ли по покана на Распутин, който се увличал по мистичните учения на Изтока). От суфийския вероучител и неговата музика се заинтересували сериозно композиторът Скрябин и поетът Вячеслав Иванов. Таиров поставил мистерията „Шакунтала“ по музика на Инайат Хан.

Главната роля изиграла Алиса Коонен.

Дъщерята Нур се появила на бял свят не къде да е, а в Кремъл. Майка й била американка. Момичето израснало във Франция и Англия, затова и френския, и английския били за нея родни езици.

Умна и красива.

Когато немците завзели континента, семейството се преместило в Лондон. И храбрата принцеса, като се отказала от бащината заповед да не се съпротивлява на насилието, се записала в разузнавателна школа, където станала една от най-добрите ученички в свързочния клас.

Пеем тъжно: „Ах, война, какво ти, подла, направи“.

Тя била първата жена, спусната на окупирана територия. През първия месец и половина всички други предаватели били заловени и Нур останала единствената радистка на Съпротивата за целия парижки регион. Ръководителят на британското разузнаване написал в своя отчет: „Това е най-отговорната и най-опасната мисия в цялата ни мрежа“. Рискът бил прекалено голям, на принцесата предлагали да се върне в Англия – тя отказала. Два пъти едва се измъкнала от засада. Единият път, стреляйки.

През септември 1943 година била издадена от предателка. Казват, че предателката била влюбена в един от участниците в съпротивата и ревнувала от красивата радистка. Версията е толкова нелепа, че прилича на истина.

При ареста нежната девойка оказала яростна съпротива. Разпитвали я в Гестапо, но тя не издала нито една тайна. Два пъти се опитала да избяга. В края на краищата я депортирали в Германия, десет месеца я държали в самостоятелна килия окована. Разстреляли я в лагера Дахау, но преди това, както свидетелстват очевидци, един гестаповец (името му се знае: Фридрих Руперт) неизвестно защо дълго я бил. Истинските принцеси предизвикват у всяка отрепка животинска омраза.