Автор: Борис Акунин
Превод от руски: Павел Николов
Преди известно време писах за една истинска писателка. А днес ще ви разкажа каква трябва а бъде според моите представи една истинска принцеса. Това е един от най-ярките бисери в моята колекция от неудачни съдби.
Принцесата била индийска, но се родила в Москва (поради което се заинтересувах първоначално от нея), основните събития в нейния кратък живот се случили във Франция, а загинала в Германия.
Нур Инайат Хан принадлежала към рода на легендарния майсурски владетел Типу султан, който през ХVІІІ век създал много главоболия на английските колонизатори.
Но бащата на принцесата бил мирен човек. Той живеел в Европа, където основал Суфийския орден и най-много обичал музиката. Изнасял концерти и религиозни лекции.
Преди Първата световна война живял известно време в Русия (като че ли по покана на Распутин, който се увличал по мистичните учения на Изтока). От суфийския вероучител и неговата музика се заинтересували сериозно композиторът Скрябин и поетът Вячеслав Иванов. Таиров поставил мистерията „Шакунтала“ по музика на Инайат Хан.
Дъщерята Нур се появила на бял свят не къде да е, а в Кремъл. Майка й била американка. Момичето израснало във Франция и Англия, затова и френския, и английския били за нея родни езици.
Когато немците завзели континента, семейството се преместило в Лондон. И храбрата принцеса, като се отказала от бащината заповед да не се съпротивлява на насилието, се записала в разузнавателна школа, където станала една от най-добрите ученички в свързочния клас.
Тя била първата жена, спусната на окупирана територия. През първия месец и половина всички други предаватели били заловени и Нур останала единствената радистка на Съпротивата за целия парижки регион. Ръководителят на британското разузнаване написал в своя отчет: „Това е най-отговорната и най-опасната мисия в цялата ни мрежа“. Рискът бил прекалено голям, на принцесата предлагали да се върне в Англия – тя отказала. Два пъти едва се измъкнала от засада. Единият път, стреляйки.
През септември 1943 година била издадена от предателка. Казват, че предателката била влюбена в един от участниците в съпротивата и ревнувала от красивата радистка. Версията е толкова нелепа, че прилича на истина.
При ареста нежната девойка оказала яростна съпротива. Разпитвали я в Гестапо, но тя не издала нито една тайна. Два пъти се опитала да избяга. В края на краищата я депортирали в Германия, десет месеца я държали в самостоятелна килия окована. Разстреляли я в лагера Дахау, но преди това, както свидетелстват очевидци, един гестаповец (името му се знае: Фридрих Руперт) неизвестно защо дълго я бил. Истинските принцеси предизвикват у всяка отрепка животинска омраза.
