Март влияе явно не само на котараците, които вият сексуално-призивно под моя балкон.
Влияе забележимо и на простаците.
И рече Вежди Рашидов, че Бог му бил колега.
Независимо дали вярва човек в Бог, или не вярва (като мене), подобна реч би трябвало да му звучи откровено просташки.
И не е нужно да обясняваме защо.
Чудя се обаче как така в случая не реагира богоблагословеносвишепомазаната наша Православна църква.
Преди време същата скочи срещу Мадона, че взела прозвището на Божата майка.
Искаше да бъде забранен концертът ѝ у нас.
Значи, да се пишеш колега на Бог – може, да се наречеш Мадона – не може.
Къде е тънката граница между двете неща, не ми е ясно…
