|
Avec ma gueule de métèque
De Juif errant, de pâtre grec
Et mes cheveux aux quatre vents
Avec mes yeux tout délavés
Qui me donnent l’air de rêver
Moi qui ne rêve plus souvent
Avec mes mains de maraudeur
De musicien et de rôdeur
Qui ont pillé tant de jardins
Avec ma bouche qui a bu
Qui a embrassé et mordu
Sans jamais assouvir sa faim
Avec ma gueule de métèque
De Juif errant, de pâtre grec
De voleur et de vagabond
Avec ma peau qui s’est frottée
Au soleil de tous les étés
Et tout ce qui portait jupon
Avec mon cœur qui a su faire
Souffrir autant qu’il a souffert
Sans pour cela faire d’histoires
Avec mon âme qui n’a plus
La moindre chance de salut
Pour éviter le purgatoire
Avec ma gueule de métèque
De Juif errant, de pâtre grec
Et mes cheveux aux quatre vents
Je viendrai, ma douce captive
Mon âme sœur, ma source vive
Je viendrai boire tes vingt ans
Et je serai prince de sang
Rêveur ou bien adolescent
Comme il te plaira de choisir
Et nous ferons de chaque jour
Toute une éternité d’amour
Que nous vivrons à en mourir
Et nous ferons de chaque jour
Toute une éternité d’amour
Que nous vivrons à en mourir |
С моята мутра на метек*,
на Скитника евреин, на пастир-грък
и с разрошените ми коси,
с избелелите ми очи,
които ми придават вид на мечтател,
макар че не мечтая вече често,
с ръцете ми на мародер,
на музикант и на скиталец,
които обраха толкова градини,
с устата ми, която пиеше,
която целуваше и хапеше,
без никога да се насити,
с моята мутра на метек,
на Скитника евреин, на пастир-грък,
на крадец и на бродяга,
с моята кожа, която докосваше
слънцето на всичките лета
и всичко, което беше със пола,
с моето сърце, което носеше страдания,
колкото страданията негови бяха,
без да прави от това проблем,
с моята душа, която няма
никаква възможност за спасение,
за да избегне чистилището,
с моята мутра на метек,
на Скитника евреин, на пастир-грък
и с разрошените ми коси,
аз ще дойда, моя пленнице нежна,
моя родствена душа, мой извор жив,
ще дойда да изпия твоите двадесет години
и ще стана по рождение принц,
мечтател или може би юноша,
както ти предпочетеш,
и ние ще направим от всеки ден
цяла вечност от любов,
в която ще живеем до смъртта си...
И ние ще направим от всеки ден
цяла вечност от любов,
в която ще живеем до смъртта си... |
