В училището снимаме с децата едно малко игрално филмче.
И като при всяка работа, не минаваме без гафове.
Които не ни разстройват, разбира се, а стават повод за много смях и шеги.
Интересно нещо се получи например, когато забравих камерата включена след заснемането на една от сцените.
По този начин бях увековечен неволно за поколенията как обяснявам на изпълнителката на главната роля (колежката ми по математика) следващата за снимане сцена.
Бихме могли като Джаки Чан да сложим в края на филмчето гафовете.
Ама то е толкова малко, че ще се загуби покрай тях…
