СЛУЖБОМЕР

четвъртък, май 27, 2010

Ролята на клещите в Евросъюза

Валерия Новодворская - „Грани.ру“


Владимир Высоцки пътувал много до Париж. Летял при Марина Влади, която споделяла с руския гений ако не европейските ценности, то поне европейските радости. А той, и зван, и избран, направил все пак съвсем правилния извод: "Мы в Париже нужны, как в бане пассатижи". («Ние сме нужни в Париж, колкото в банята клещи»). Че този извод е правилен, потвърди пред мене и покойният Егор Гайдар (още един руски гений), който беше поканен в същия този Париж да учи тамошните министри и икономисти как се излиза от криза. И въпреки това беше усетил себе си като «клещи».

А ние с Константин Боровой *, съвсем не гении, а просто таланти и бродещи музиканти (всичките те са били бродещи демократи), след като посетихме Естония също не и в качеството си на окупатори и мигранти (гости на президента все пак), усетихме съвсем неочаквано, че не сме нужни не само в Париж, като същите тези клещи в сауната, но и в Талин, и в Евросъюза, и в другите прилични западни места.

Конференцията в Хелзинския център беше на тема «Ролята на руснаците в Евросъюза». А тъй като совките ** са несправедливо приемани за руснаци, в действителност се разбираше това: „Ролята на клещите в Евросъюза“. Нали никога още не се е провеждала конференция на тема „Ролята на немците (французите, финландците, поляците, чехите…) в Евросъюза“. Всичко е правилно, не надувайте устни, драги руснаци, и най-вече, не надувайте бузи. Тази птица-тройка, на която ние (иди разбери къде са тук руснаците, къде совките) дойдохме през 1940 година в Европа (по-специално в Естония и другите страни от Балтика, а във Финландия – най-напред), беше танкът Т-34. Така че там руската литература са я учили не по Гогол, а по Сталин.

Самата постановка на въпроса по време на конференцията свидетелстваше за нашата историческа непохватност. Знаете ли как наричат в Естония нощта, когато «Нощният дозор (позор)» *** безчинстваше заради поредната статуя на бронзовия Командор, който се появил на естонската вечеря без да е канен и се опитал да повлече след себе си в съветската яма цяла Естония? «Бронзовата нощ». По аналогия с «кристалната нощ». Да, пълен знак на равенство. С Хитлер или със Сталин – естонците не усетили разлика. А и да са усетили, не е в наша полза. Хитлеристите не депортирали естонския елит: нямало къде. Те нямали нито Сибир, нито Колима.

Ние проверихме всичко, чак до мястото, където стоеше същият този «бронзов Альоша», който може би е бил на 19-20 години и е приличал на Боря от филма «Летят жерави» в изпълнение на Алексей Баталов. Имало е и русокоси естонски момичета, които се опитвали да взривят този знак на окупацията и завоеванието и тръгнали заради това по тамошната Владимировка **** към много далечни страни. Ако Альоша не беше дошъл с танк, момичетата биха могли да отидат с него на танци и на кино и дори да се омъжат за него. Но той дошъл с танк и затова не му беше мястото в центъра на Талин. Сега той стои на военното гробище и платените от чекистката хунта с нашия бюджет «дозорни» и посланикът на РФ, някога признал ГКЧП *****, полагат пред него цветя, купени с бюджетни пари. Впрочем, скъпи руснаци, вашите пари, които чекистите дадоха на «дозорните» в Нарва, за да се събират там подписи за отделянето й от Естония, тези провокатори ги пропиха и изядоха напразно. Подписи се събират, но не в Нарва, а в Ивангород, и не за отделяне «от», а за присъединяване «към». Присъединяване към Естония.

Естонците не живеят богато, а достойно. Дай, Боже, на Русия, на моята Русия, някога да живее така, всичките наши 140 милиона с нефта, газа, горите, елмазите, както живеят тези 1,3 милиона, които от полезните изкопаеми имат само едни шисти. Естония някога е била единствената достъпна за нас Европа, а днес този андерсеновски Талин, тази наша печална приказка, наша мечта, работейки като неудържима, е постигнала такива показатели, че през януари ще влече в еврозоната. Европейските звезди са им сияли не напразно. Те са достойни за тези звезди, те са достигнали до тях през тръните, пред които, страхливо хленчейки, се спряхме ние още през 1992 година, след като изгонихме Гайдар. А те направиха реформи, стискайки зъби, те издържаха на всичко. Те имат звезди на фона на синьото европейско знаме, а ние имаме блато, от което стърчат сърп и чук; и из това блато бродят унили чекистки чапли, гълтайки квакащите своето «ура!» съветски жаби.

Естония е малка страна и когато през 1940-та и след войната техният елит и дори обикновените селяни и занаятчии били откарвани в Сибир, на естонците им се струвало, че откарват цялата страна. Те не са забравили умрелия в съветски детски дом внук на президента Пятс и самия президент, хвърлен отначало в затвора, а след това в лудницата. Не са забравили как червеноармейците изнасилвали, убивали, режели гърдите на жените. Не са забравили инквизициите на НКВД, смъртта на своите първи 700 евреи от ръцете на съветските спецслужби и вагона с мъртвите естонски деца, от пеленачета до седемгодишни, които не успели да достигнат до Сибир и умрели от жажда. Естонската история е една рана, във всяко семейство на естонската интелигенция (и не само на интелигенцията) има убити, измъчвани до смърт, заточени. Естонците почитат паметта на своите легионери, които не са били фашисти, а са защитавали Естония от червените орди и загинали почти всичките.

Естонците са незлобливи и справедливи: те отдавна са дали и гражданство, и работа, и място до себе си, в това число и в Сейма, на тези руснаци, които са приели тяхната история, научили са техния език и са влезли в общочовешката западна координатна система. А тези, които викат за права, са злонамерени совки, професионални «лишенци» *******, политически и морални извратеняци. Та нали ние, руснаците, сме толкова малко! Само 5 процента сред многомилионното море от совки. Време е да бъдем обявени за национално малцинство и да бъдем записани в червената книга.

С Константин Боровой напуснахме Талин в едно ранно утро. Никой не ни гонеше, никой не ни канеше да останем. Отивахме към боинга като към столипински вагон. Депортирахме се сами. Пред нас беше студената, бездушната, съветската, безрадостната Москва. Колима може да бъде навсякъде, дори и на слънчевата улица «Тверская».

Отивахме към боинга без конвой. Руската интелигенция никога не се е отклонявала от изпълнението на своя граждански дълг и никога не е закъснявала за среща със своя жребий.


Превод със съкращения от руски: Павел Николов


*Константин Боровой - руски предприемач и политик.

**Совки (жарг., ед. ч. `совок`) – за да не се разпростирам в обяснения: изпечени болшевики. И някогашни, и съвременни.

*** „Ночной дозор“ („Нощен дозор“) – организация за защита от демонтиране на бронзовия паметник на съветския войн в Талин. Въпреки масовите безредици, предизвикани от активистите на организацията, за разлика от нас, естонците махнаха паметника на окупатора от центъра на столицата си (2007 г.).

**** Владимировка (село) – днес град Южносахалинск; името Владимировка се свързва с каторгата и заточението още от края на ХІХ век.

***** ГКЧП (Государственный комитет по чрезвычайному положению в СССР) – самопровъзгласил се управленски орган, който направи опит да свали от президентския пост Горбачов през 1991 г.

****** Лишенец – тук: човек, лишен от права.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.