СЛУЖБОМЕР

неделя, май 02, 2010

Крадливо племе - 2

Интродукция: В пощата си получих гневно писмо заради използваната от мене дума „болшевики“ във вчерашната ми публикация. По този повод държа да отбележа, че как ще наричам съвременните духовни наследници на другаря Ленин, е лично моя работа, а не на тези, които четат написаното.

------------------

Като ровех из Тубата, за да търся песента „Les Feuilles Mortes“ (“Мъртви листа“) на Ив Монтан, ми попаднаха няколко клипа с „Bella ciao“ („Довиждане, любима“ или „Довиждане, красавице“ – както ви хареса).

На единия от клиповете се мъдреше следният надпис:


(В превод: „Да живеят комунизмът и свободата“.)

На няколко други клипа се появи позната бандитска физиономия.


Казах го вчера, ще го кажа и сега: болшевиките са специалисти да крадат неща, които нямат нищо общо с тях, и да ги представят за свои.

Защото общото между италианската НАРОДНА песен „Bella ciao“ и болшевизма е колкото между Бетелгейзе и объл камък от река Мътивир.

Вярно, песента е свързана със Съпротивата в Италия по време на Втората световна война, но тук следва дебело да подчертаем, че италианското партизанско движение – за разлика от нашето, да речем – не e БОЛШЕВИШКО, а ОБЩОНАРОДНО. Затова и песните му не са болшевишки, а общонародни.

В текста на песента няма и помен от болшевишка поетическа риторика. Съдете сами:


В „Bella ciao“


„Погребете ме горе в планината

……

под сянката на едно красиво цвете“.


В болшевишката песен от „На всеки километър“


„Пада другарят в смъртен бой,

пада за теб свобода,

за да изгрее и стане той

малка червена звезда“.


Който не е загрял, да му подскажа: в първия случай смъртта в името на свободата е пречупена през призмата на естетиката, във втория – на новговорната болшевишка апологетика. Разлика наистина огромна.

А ето и песента „Bella ciao“ в изпълнение на Ив Монтан:


Превод:


Една сутрин се събудих…

Довиждане, любима, довиждане, любима!

Една сутрин се събудих

и видях нашественика тук.


О, партизани, далече ме вземете…

Довиждане, любима, довиждане, любима!

О, партизани, далече ме вземете,

защото чувствам, че умирам.


И ако умра като партизанин…

Довиждане, любима, довиждане, любима!

И ако умра като партизанин,

тогава вие ме погребете.


Погребете ме горе в планината…

Довиждане, любима, довиждане, любима!

Погребете ме горе в планината

под сянката на едно красиво цвете.


И хората, които минат…

Довиждане, любима, довиждане, любима!

И хората, които минат,

ще ми кажат: „Какво хубаво цвете“.


Това е цвете на партизанин…

Довиждане, любима, довиждане, любима!

Това е цвете на партизанин,

който умря за свободата.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.