Ето това е положението с нашето просветно министерство.
И от ден на ден все по-лошо става.
Ще попитате: „Че от това по-лошо може ли?“
Ами нали знаете какво е казал оптимистът: „Може, може!“
Аз също съм оптимист.
Едно момиченце от моя клас (VІІ-ми) иска да се яви на изпит по пеене за проверка на способностите.
За да се запише и да учи в училище с профилирана паралелка по музика.
По въпроса за подаване на документи за изпита обаче няма никаква яснота.
Цял ден моята директорка се разкапа да върти телефони къде ли не и отникъде не дойде конкретна информация.
Всеки запитан - със свое мнение.
Момиченцето чака цял ден, но така и не можахме да му кажем нищо определено.
Излагаме се като краставичари без краставици, но да не мислите, че на онези дебелокожи бюрократи отгоре им дреме на шапката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.