След време

След време, след много време,

когато повикам

тези, които съм обичал,

моите изгубени приятели,

кой ще ми отговори,

кой ще ми помаха

от дълбините на моето минало?

Ще повикам момчето,

което не обичаше огладалата.

Момче, аз вече забравих

каква е тайната на великаните. *

Ще повикам безумеца,

какъвто бях на двадесет години,

нека ми върне за миг

вкуса на най-хубавите мои пролетни дни.

След време, след много време

в своя замък от карти

след време ще организирам

бал в чест на отминалите дни.

След време, след малко време

ще те намеря отново

тебе, вечна моя,

и ние ще танцуваме.

Ще танцуваме безкраен танц

под цигулките на миналите дни.

Звезден танц,

който ще ни върне в началото на времето.

Ще танцуваме с живота

от вчера до сега

от слънцето до дъжда,

до любовта, войната и след това забравата.

И ще са върне назад времето.

Ето го момчето.

Момчето, което е пораснало.

Не ме оставяй сам, мамо!

* Тайната на великаните (le secret des géants) – израз, който Адамо използва, когато говори за детството. Не зная точно с какво е свързан.