СЛУЖБОМЕР

понеделник, май 03, 2010

Нова външна политика

Юлия Латинина – икономически публицист


Едно от най-неразбираемите за мене неща е защо в днешния Кремъл се възхищават на Сталин. Какво общо имат с него тези хора?

Сталин е бил лично непретенциозен. Той се интересувал само от властта. Имал Кремъл, имал близка вила и далечна вила и целия си живот прекарал във военен френч. Можете ли да си представите Сталин на яхта? На ски? Сталин, чиито съратници летят с „Глобъл експрес“, обслужван от финландска компания, и купуват вили на Сардиния? Какво би направил Сталин с Путин, с неговите часовници „Патек Филип“, с неговите яхти, резиденции, навик да се пързаля със ски, да се снима гол до кръста и да позира в кабините на бойни самолети? Сталин проектирал бойни самолети, Сталин работел над тези проекти по 16 часа на денонощието, но да сте виждали някога снимка на Сталин в кабината на боен самолет или с оръжие в ръце?

Тогава защо е тази любов към Сталин?

Аз мисля, че отговорът на този въпрос е прост: правилата (не целите, а именно правилата) на путиновата външна политика много напомнят сталинските. Тези правила са три.

Правило първо: ако искаш да направиш мръсно, не го прави сам. Избери най-големия мерзавец и го подкрепи. Сталин е използвал Хитлер – точно както Путин използва Ахмадинеджад. И в този смисъл всичките опити на САЩ да заставят Путин да действа съвместно срещу иранския Хитлер не просто са обречени на провал. Путин ги използва също така, както Сталин е използвал преговорите със западните държави: за да изплаши Ахмадинеджад и да го застави да действа по-бързо. Путин иска да противодейства на войната между иран и Израел също така, както Сталин е искал да противодейства на войната между Германия и Полша.

Правило второ: на европейските демокрации не трябва да се обръща внимание. Те се състоят от полезни идиоти, които можеш да привлечен на своя страна с пари и лъжи, и страхливци, които не искат да се свързват с хулигани. В разгара на войната в Испания, когато Сталин се опитал да използва Испания като площадка, на която да сблъска във взаимна изнурителна война Хитлер и западните демокрации, той нямал по-усърдни съюзници от „полезните идиоти“ във Франция и Англия, с праведен трепет в гласа си призоваващи правителствата на своите страни да помогнат на губещата кръв Испанска република.

Путин прекрасно знае, че въпреки всичките сополи в защита на свободата, когато се стигне до действие, демокрациите се съгласяват с всеки Мюнхен, отстъпват всяка Чехословакия, всяка Грузия, защото стратегическият хоризонт на демокрацията е ограничен от три-четери години до следващите избори и никой не иска да обяснява на избирателя, че той, избирателят, трябва да воюва.

Правило трето: злата воля може много неща. Разбира се, тази зла воля се проявява по различен начин. В случая със Сталин през 1939 година тя се състояла просто в окупация на съседни територии, която в дипломатическата кореспонденция на Молотов с Рибентроп се нарича „успехи на нашата външна политика“, а в челните статии на „Правда“ – „освободителни походи“.

Първите опити на кремълските „освободителни походи“ бяха рядко непохватни. Те се свеждаха до изказванията на екс-ръководителя на КГБ на Грузия Игор Гиоргадзе за това, че Грузия е задължена до гроб на Русия (и това в разгара на депортирането на грузинците и забраната на „Боржоми“), побоя над полските дипломати в Москва или безсмисленото хвърляне на пари за президентските избори в Украйна с последвалия вик: „За всичко са виновни САЩ!“

Но през последните години „успехите на нашата външна политика“ качествено нараснаха. Вместо да отказваме просташки на поляците по всички въпроси за Катин виждаме един коленопреклонен Путин и разсекретяване на документите за Катин; вместо карикатурния Гиоргадзе Путин приема в Кремъл къде по-приличната Нино Бурджанадзе; а съглашението „газ за флот“ би предизвикало уважението на самия Йосиф Висарионович. В него двете страни продават това, което не им принадлежи, а в замяна получават нещо важно за тях, като донецкият покрив на Янукович се оказва здраво вързан с отстъпките за газа към политиката на Кремъл. Момчета, искате ли наистина вашите заводи да ви носят печалба? Слушайте Путин.

Политиката на Кемъл в Украйна през последните години беше така успешна, както политиката на Коминтерна във Франция през 30-те – да се руши, не да се строи. Дори и ако нямаш сили да вземеш властта, винаги можеш да направиш мръсно.

Друг е въпросът за целите на тази политика. Целта на Сталин е била проста – да завоюва целия свят. Да се определят целите на Кремъл е по-сложно. Ами да се покачат рязко с война в Близкия Изток цените на нефта, за да могат да се купуват повече вили, яхти и часовници „Патек Филип“. Ами да се покаже на тези поляци, грузинци и украинци какви са овце. Ами. И?


Превод от руски: Павел Николов


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.