Нова външна политика

Юлия Латинина – икономически публицист

Едно от най-неразбираемите за мене неща е защо в днешния Кремъл се възхищават на Сталин. Какво общо имат с него тези хора?

Сталин е бил лично непретенциозен. Той се интересувал само от властта. Имал Кремъл, имал близка вила и далечна вила и целия си живот прекарал във военен френч. Можете ли да си представите Сталин на яхта? На ски? Сталин, чиито съратници летят с „Глобъл експрес“, обслужван от финландска компания, и купуват вили на Сардиния? Какво би направил Сталин с Путин, с неговите часовници „Патек Филип“, с неговите яхти, резиденции, навик да се пързаля със ски, да се снима гол до кръста и да позира в кабините на бойни самолети? Сталин проектирал бойни самолети, Сталин работел над тези проекти по 16 часа на денонощието, но да сте виждали някога снимка на Сталин в кабината на боен самолет или с оръжие в ръце?

Тогава защо е тази любов към Сталин?

Аз мисля, че отговорът на този въпрос е прост: правилата (не целите, а именно правилата) на путиновата външна политика много напомнят сталинските. Тези правила са три.

Правило първо: ако искаш да направиш мръсно, не го прави сам. Избери най-големия мерзавец и го подкрепи. Сталин е използвал Хитлер – точно както Путин използва Ахмадинеджад. И в този смисъл всичките опити на САЩ да заставят Путин да действа съвместно срещу иранския Хитлер не просто са обречени на провал. Путин ги използва също така, както Сталин е използвал преговорите със западните държави: за да изплаши Ахмадинеджад и да го застави да действа по-бързо. Путин иска да противодейства на войната между иран и Израел също така, както Сталин е искал да противодейства на войната между Германия и Полша.

Правило второ: на европейските демокрации не трябва да се обръща внимание. Те се състоят от полезни идиоти, които можеш да привлечен на своя страна с пари и лъжи, и страхливци, които не искат да се свързват с хулигани. В разгара на войната в Испания, когато Сталин се опитал да използва Испания като площадка, на която да сблъска във взаимна изнурителна война Хитлер и западните демокрации, той нямал по-усърдни съюзници от „полезните идиоти“ във Франция и Англия, с праведен трепет в гласа си призоваващи правителствата на своите страни да помогнат на губещата кръв Испанска република.

Путин прекрасно знае, че въпреки всичките сополи в защита на свободата, когато се стигне до действие, демокрациите се съгласяват с всеки Мюнхен, отстъпват всяка Чехословакия, всяка Грузия, защото стратегическият хоризонт на демокрацията е ограничен от три-четери години до следващите избори и никой не иска да обяснява на избирателя, че той, избирателят, трябва да воюва.

Правило трето: злата воля може много неща. Разбира се, тази зла воля се проявява по различен начин. В случая със Сталин през 1939 година тя се състояла просто в окупация на съседни територии, която в дипломатическата кореспонденция на Молотов с Рибентроп се нарича „успехи на нашата външна политика“, а в челните статии на „Правда“ – „освободителни походи“.

Първите опити на кремълските „освободителни походи“ бяха рядко непохватни. Те се свеждаха до изказванията на екс-ръководителя на КГБ на Грузия Игор Гиоргадзе за това, че Грузия е задължена до гроб на Русия (и това в разгара на депортирането на грузинците и забраната на „Боржоми“), побоя над полските дипломати в Москва или безсмисленото хвърляне на пари за президентските избори в Украйна с последвалия вик: „За всичко са виновни САЩ!“

Но през последните години „успехите на нашата външна политика“ качествено нараснаха. Вместо да отказваме просташки на поляците по всички въпроси за Катин виждаме един коленопреклонен Путин и разсекретяване на документите за Катин; вместо карикатурния Гиоргадзе Путин приема в Кремъл къде по-приличната Нино Бурджанадзе; а съглашението „газ за флот“ би предизвикало уважението на самия Йосиф Висарионович. В него двете страни продават това, което не им принадлежи, а в замяна получават нещо важно за тях, като донецкият покрив на Янукович се оказва здраво вързан с отстъпките за газа към политиката на Кремъл. Момчета, искате ли наистина вашите заводи да ви носят печалба? Слушайте Путин.

Политиката на Кемъл в Украйна през последните години беше така успешна, както политиката на Коминтерна във Франция през 30-те – да се руши, не да се строи. Дори и ако нямаш сили да вземеш властта, винаги можеш да направиш мръсно.

Друг е въпросът за целите на тази политика. Целта на Сталин е била проста – да завоюва целия свят. Да се определят целите на Кремъл е по-сложно. Ами да се покачат рязко с война в Близкия Изток цените на нефта, за да могат да се купуват повече вили, яхти и часовници „Патек Филип“. Ами да се покаже на тези поляци, грузинци и украинци какви са овце. Ами. И?

Превод от руски: Павел Николов