Мъртви листа

Моят учител по френски в гимназията имаше голяма библиотека с книги, които в градската библиотека не можеха да се намерят. Повечето от тях бяха отпреди болшевизацията на България. Там за първи път видях иманета на Едгар По, Пол Верлен, Шарл Бодлер, Артюр Рембо и много други все „упадъчни автори“ (според болшевишката новговорна терминология), които не се учеха в училище.

Моят учител имаше и много плочи, донесени от Франция. Върху техните обложки за първи път прочетох имената на Едит Пиаф, Жорж Брасенс, Далида, Енрико Масиас, Ив Монтан, Шарл Азнавур, Ги Беар… В магазините за плочи тези имена липсваха: несъвместими бяха със „соцреализма“.

Ходех често у моя учител, пиехме чай или домашен плодов сок, говорехме за литература, за музика, а след това щастлив отнасях у дома по някоя книга и някоя плоча. Книгата прочитах (ако беше със стихотворения, ги преписвах в една тетрадка), а плочата записвах от грамофона с микрофон на една очукана „Тесла“ (като тази на снимката), която не зная как беше попаднала у дома (май някой я беше дал на баща ми, за да се отърве от нея).

А една от любимите ми песни на ролката с тези записи от онова време беше „Мъртви листа“ ("Les Feuilles mortes") в изпълнение на Ив Монтан, по текст на Жак Превер и музика на Жозеф Косма.

О, как бих искал да си спомниш

щастливите дни, когато бяхме приятели;

тогава животът беше по-красив

и слънцето по-ярко от днес.

Мъртвите листа изхвърляме изцяло…

Виждаш ли, не съм забравил…

Мъртвите листа изхвърляме изцяло…

Спомените и съжаленията също.

И Северният вятър ги отнася надалече

в студената нощ на забравата.

Виждаш ли, не съм забравил

песента, която ми пееше.

Това е песен, която ни напомня,

че ти ме обичаше, че аз те обичах,

че ние бяхме двамата заедно,

ти, която ме обичаше, аз, който те обичах.

Но животът разделя тези, които се обичат,

съвсем тихо, без всякакъв шум,

и морето изтрива върху пясъка

стъпките на разделените влюбени.