Бродски

Когато ме попитат за най-значимите хора на миналото столетие, не зная защо, противно на мнозина, не се сещам най-напред за Айнщайн.

Първите имена, които ми идват на ум са Йоан Павел ІІ и Йосиф Бродски.

Покрай ядовете ми за диващините в българската образователна система пропуснах вчера да отбележа (а мислех да го направя), че на 24 май 1940 година е роден руският поет и есеист Йосиф Александрович Бродски.

Смъртно ненавиждан от болшевиките, осъден за „паразитизъм“ (!) и изгонен от родината си в чужбина (1972 г.).

Нека да си спомним за него, макар и с един ден закъснение.

Част от съдебния разпит на Бродски:

Съдия Савелева: И изобщо каква е вашата специалност?

Бродски: Поет. Поет-преводач.

Съдия Савелева: А кой ви е признал, че сте поет? Кой ви е причислил към поетите?

Бродски: Никой. А кой ме е причислил към човешкия род?

Съдия Савелева: А учили ли сте за това?

Бродски: За кое?

Съдия Савелева: Да бъдете поет. Не сте ли се опитвали да завършите вуз, където подготвят… където учат…

Бродски: Не съм мислил… не съм мислил, че това се дава с образование.

Съдия Савелева: А с какво?

Бродски: Аз мисля, че това… е от Бог…

И част от стихотворение:

Коньяк в графине - цвета янтаря,

что, в общем, для Литвы симптоматично.

Коньяк вас превращает в бунтаря.

Что не практично. Да, но романтично.

Он сильно обрубает якоря

всему, что неподвижно и статично.

(Коняк в гарафата – с цвят на янтар,

което в общи линии за Литва е симптоматично.

Конякът ви превръща във бунтар.

Което не е практично. Да, но е романтично.

Той силно къса котвите на всичко,

което е неподвижно и статично.)