СЛУЖБОМЕР

петък, април 12, 2019

Уроци по атеизъм. № 8 Нови въпроси към вярващите

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 7.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 8. Нови въпроси към вярващите

Важен момент в разговора с вярващите може да бъде въпросът, свързан с медицината.

Неразбираемо е защо изобщо така нареченият вярващ човек ходи на лекар. Защо се лекува, защо си прави операции, защо прибягва до най-новите медицински технологии или даже до обикновената фармакология? Защото по идея вярващият трябва да разчита безусловно на силата на молитвата. Освен това, ако неговото божество - едно от боговете - му изглежда толкова прекрасно същество, а моментът на срещата с него е такова вълшебство, дългоочаквано и прочувствено, защо трябва да го отлага?

На този въпрос по принцип не можете да получите ясен отговор.

Но има още един момент. Винаги може да се предложи на вярващия човек да коментира свидетелствата за Христос.

При което нямам предвид тези свидетелства за Христос, които ни предлага Евангелието, Новият завет. Тези истории не са нищо повече от древноеврейски фолклор, който не трябва да се смята от гледна точка на достоверността за нещо повече от, да речем, приказките за Змея Горянин или от чукотските митове, или от основополагащите сказания на култа вуду. Това е митология и фолклор. Тези истории не могат да са документални свидетелства за Христос и би било странно да се разглеждат сериозно като такива.

Но ние имаме документални свидетелства за Христос, които са в общи линии много по-интересни.

Какво аз, като безбожник и атеист, смятам за безусловни документални свидетелства за Христос?

За подобни свидетелства смятам многобройните доноси, които християните обожават да пишат. За такива свидетелства смятам злобата и наглостта на телевизионните попове. Смятам за такива свидетелства алчността на тези попове, които изхвърлят планетариуми, детски градини, музеи и университети от зданията, които заемат, за да станат те стопани на тези недвижими имоти.

Като свидетелство за Христос възприемам злобата и свирепостта, която са демонстрирали европейските християни, когато са унищожавали така наречените вещици, изгаряли са жени на клади и са убивали тези, които не мислят като тях. При което в Русия всичко това е имало още по-мръсен, още по-стихиен и още по-безпросветен характер - при гоненията на старообрядците например. Хората, които са убивали старообрядците, в момента на убийствата също са свидетелствали за Христос. Защото наричали себе си християни, а това значи - негови ученици. Но както вярващите би трябвало да знаят от тяхната любима книга, тяхното божество е казало буквално следното: „Където двама или трима са се събрали в Мое име, там и Аз съм сред тях“.

Следователно всичко, което правят християните, е свидетелство за Христос. И тези гнусни свидетелства има смисъл да бъдат предложени за коментар на вярващия човек.

Главният контрадовод обикновено е следният: тези, които са постъпвали така, не са в действителност вярващи. Но моля ви, как може да отказвате на хора, които са се считали за християни, правото да се наричат вярващи? При това без да имате нито основания, нито доказателства. И тук отново се появява богато поле за самостоятелни размишления.

Ето тези два посочени по-горе въпроса е винаги много полезно и уместно да бъдат предложени за обсъждане на вярващите.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.