СЛУЖБОМЕР

събота, април 06, 2019

„Гробиште за домашни любимци“

ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

За новата филмова версия по романа на Стивън Кинг. Не се впечатлявайте от правописната грешка в заглавието, тя е една-единствена, а в оригинала са цели три: „Pet Sematary“ вместо правилното „Pet Сemetery”.

(Павел Николов).

Филмът „Гробиште за домашни любимци“ се основава на едноименния роман на Стивън Кинг. Той разказва историята на Луис Крийд (Джейсън Кларк), който заедно със съпругата си Рейчъл (Ейми Саймец) и двете си деца се преселва от Бостън в селска местност на щата Мейн. В гората близо до дома си Луис открива тайнствено гробище. Когато се случва чудовищна трагедия, той се обръща за помощ към своя странен съсед Джъд Крендъл (Джон Литгоу). Опитът да се наруши естественият ход на живота освобождава ужасно зло. Последиците от неразумната постъпка са необратими и наистина кошмарни.

Режисьори на „Гробиште за домашни любимци“ са Кевин Колш и Денис Уидмайър („Очите на звездата“). Едноименният роман на Стивън Кинг е адаптиран от Мат Гринберг. Главните роли се изпълняват от Джейсън Кларк („Първият човек“, „Уинчестър“, „Еверест“), Ейми Саймец (сериала „Игран а гаджета“), Жете Лорънс („Снежният човек“; сериалът „Американци“) и Джон Литгоу („На гости на третата планета“, „Декстър“).

Ролата на котката Чърч изпълнява бездомният мейн кун с прозвище Тоник. За „актьорската игра“ на звездата е отговаряла дресьорката Мелиса Милет.

Сцена от филма „Гробиште за домашни любимци“

Един от продуцентите на филма е Лоренцо ди Бонавентура. За него това е втора екранизация по произведение на Стивън Кинг – преди това Бонавентура продуцира психологическия трилър „1408“. „Аз съм запален любител на психологическите филми на ужасите – признава си продуцентът. - „Гробиште за домашни любимци“ е много емоционална история, която проучва такива сложни теми като опита да се справиш със смъртта и скръбта“.

Стивън Кинг се слави със своето умение да смесва всекидневното с невероятното, неговите мистични трилъри изследват най-отдалечените кътчета на човешкото съзнание. Романът от 1983 година „Гробиште за домашни любимци“ е плашил не едно поколение читатели. Един от най-известните автори в историята на литературата разглежда в своята проникновена и смразяваща кръвта сага за семейство Крийд страшната понякога взаимна връзка между любовта и загубата.

Повдигнатата в книгата тема не губи актуалността си до ден днешен и е достойна за нова екранизация. Според продуцента основната трудност се е състояла в това да се запази очарованието на първоизточника, което е омагьосвало читателите в продължение на десетилетия, но заедно с това да се създаде и атмосфера на съвременен, оригинален трилър.


Режисьорите Колш и Уидмайър отбелязват особено факта, че героите на историята не губят никога своето човешко лице, дори когато се сблъскват със свръхестественото. „Това може да се види във всичките произведения на Кинг – посочва Уидмайър. - Неговите романи са страшни, но ако решите да махнете всичките ужаси и кошмари, ще остане напълно самостоятелна драма и именно това е интересното за нас. От всички книги на Стивън Кинг „Гробиште за домашни любимци“ разказва за може би най-силната човешка емоция: скръбта“. Колш твърди, че новият филм ще бъде по-скоро тяхна интерпретация на романа на Кинг, а не римейк на филма от 1989 година. „Виждаме го като съвсем нова адаптация – казва режисьорът. - Аз харесвам много филма на Мери Ламбърт, но ние искахме да разкажем наша версия на историята, като включим в нея някои събития от книгата, които не са попаднали в първата екранизация. Няколко интересни изненади очакват почитателите на Кинг, защото черпихме вдъхновение именно от книгата“.

Смразяващо чувство на страх започва да сковава читателя на книгата „Гробиште за домашни любимци“ много преди да почне истинският кошмар. „Ние разбираме подсъзнателно какво може да се случи – казва Уидмайър. - Аз обожавам филмите на ужасите, чието действие се развива в домашни условия, а в това отношение Стивън Кинг е истински професионалист. Например „Сиянието“ разказва фактически за едно семейство, което се разпада заради пиянство и насилие. Филмите на ужасите, които разглеждат обикновени човешки проблеми, са винаги най-интересни“.


За Колш и Уидмайър е важно преди всичко да намерят и да спазят баланса между реалния и свръхестествения свят. Една от най-значителните промени в сюжета може да шокира поклонниците. В книгата двегодишният син на Крийд загива под колелетата на камион. Във филма на Колш и Уидмайър мястото на малкия Гейдж заема неговата сестра – осемгодишната Ели. Според режисьорите да се прави такава значителна промяна в любимата на много читатели история било малко страшно. Оправдавало ги само това, че промените са им помогнали да покажат по-добре отношенията в семейството.

Режисьорите са убедени, че Луис и Рейчъл се отнасят по различен начин към по-голямото си дете, поради което аудиторията се привързва емоционално именно към момичето, а не към неговото братче. Нещо повече - това позволява да се избегне използването на много специални ефекти, когато детето оживява. Момичето може да предаде голяма гама от емоции с помощта на мимики и жестове, а в случая с малкото дете това би трябвало да се замени със специални ефекти.

Австралийският режисьор Джейсън Кларк, който играе бащата, смята, че „Гробиште за домашни любимци“ е едни от най-страшните филми от всички, в които се е снимал. „Филмът изследва дълбините на истинското понятие за страх – казва Кларк. - В книгата има една забележителна реплика. Когато върви през блатото и вижда Вендиго, Луис си казва: „Помисли си“. И все пак прави това, което е намислил“.

Сцена от филма „Гробиште за домашни любимци“

Ейми Саймец, която играе майката, отбелязва, че в книгата на Кинг има още един интересен елемент: отрицанието. „Това е може би най ужасното – отрицанието на смъртта – казва Саймец. - Ние все едно ще умрем рано или късно. Това може да стане във всяка една секунда. Тази мисъл пронизва цялата история и именно тя прави филма по-страшен и по-емоционален от всичките други филми на ужасите“.

Сцена от филма „Гробиште за домашни любимци“

Джъд Крендъл, най-близкият съсед на семейство Крийд, става причина за верига от трагически събития. Той живее отдавна в тази местност и знае историята на общността и местния фолклор, вероятно даже ги знае прекалено добре. Добродушен чудак, той се сдружава със семейството на Крийд, особено с малката Ели. Продуцентите не крият, че от самото начало са искали да видят в ролята на Джъд именно Джон Литгоу, носител на наградите „Тони“, „Еми“ и „Златен глобус“, а също така два пъти номиниран за наградата „Оскар“.

Джъд има свое мнение за свръхестествената същност, която се крие в гората. Старецът смята, че това е Вендиго – древен дух, описван в легендите на местното племе. И по всяка вероятност Вендиго продължава да живее в блатото зад къщата на семейство Крийд. „Вендиго може да връща към живот мъртвите, но за висока цена – обяснява Литгоу. - Когато котката на семейство Крийд загива, Джъд се мъчи от дилемата дали си струва да разкрие тайната на своите съседи. Но той харесва семейство Крийд и прави фатална грешка“.

Сцена от филма „Гробиште за домашни любимци“

Актьорът твърди, че зрителите на филма „Гробиште за домашни любимци“ ще видят завладяваща и шокираща атракция. „Всичко започва простичко и пасторално, нищо не предвещава беда. След това режисьорът посява в сърцата на публиката тревожни семена, които постепенно започват да дават кълнове. Ставащото засмуква като блато. Стивън Кинг наистина може да се гордее със своята книга – историята е пределно реалистична, пробужда у читателя естествени и дълбоки чувства, а след това тези чувства се превръщат в негово мъчение“.

Литгоу изобщо не може да каже как би постъпил на мястото на Луис. „В това е прелестта на тази история – твърди актьорът. - Всеки от нас има близки, които обича толкова, че не може да си представи живота без тях. Какво бихте направили, ако имахте възможността да съживите умрелите? Това е дилема от рода на фаустовските“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.