СЛУЖБОМЕР

понеделник, април 15, 2019

Шимабарското въстание – как християните въстанаха срещу шòгуна

ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ „Disgusting Men“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На 17 декември 1637 година избухнало Шимабарското въстание. На този ден японските християни, а заедно с тях обеднели ронини и обикновени хора, измъчени от данъците и жестокостта на управляващите върхове, се вдигнали, за да защитят с оръжие в ръка своите права. Не успели да ги защитят и в Япония до XIX век изповядването на християнство било забранено под страх от смъртно наказание.

Ето какво се случило.


Първите европейци и взаимното културно проникване

На Япония в известен смисъл ѝ провървяло – тя дълго време успявала да се намира извън зоркото внимание на западноевропейските държави. Но от 1543 година нататък всичко се променило. Именно тогава с китайска джонка на остров Танигашима дошли португалски търговци, които станали първите европейци, установили връзки със Страната на изгряващото слънце.


Връзките постепенно се подобрявали и самураите се зарадвали особено на барутните пушки, с които били въоръжени европейците. Трябва да кажем, че японците вникнали много бързо в тяхното устройство: талантливият майстор Яита Кимбей произвел първия работещ образец на местно огнестрелно оръжие за по-малко от година.

Както често става, японците измислили веднага красива легенда как майсторски излъгали глупавите гайджини (гайджин – буквално „външен човек“; чужденец, бел. П. Н.). Според тази легенда майсторът дал за жена на един португалец дъщеря си срещу чертежите на мечтаното оръжие. А дъщерята, като поскучала в Европа, уговорила мъжа си да отидат в родината ѝ, където уж скоропостижно се поминала. Във всеки случай така родителите казали на безутешния мъж, след което даже имитирали погребение. Така той си заминал за своята страна – без съпруга и без пушка, а доволните японци издигнали на напълно живата и здрава жена паметник.


Културното проникване продължавало и заедно с търговците дошли проповедниците-езуити, които започнали да покръстват местното население. Отначало управляващите даже не били против – самите те искали да попритиснат будисткото духовенство, което по това време се сдобило с прекалено голямо влияние.

Приемането на християнството в Япония е свързано с много легенди и даже исторически анекдоти. Когато например се опитвали да обясняват на новото си паство същността на монотеизма, проповедниците използвали думата „деусу“, опитвайки се да кажат думата „Deus“ („Бог“) с японско, както им се струвало, произношение. А слушателите били крайно изумени, защото тази дума много приличала на японската дума „дайусо“, която означава „голяма лъжа“.

Пак според една легенда владетелят на Япония Ода Нобунага позволил на португалския мисионер Луиш Фройш да проповядва християнството, след като получил от него като подарък стъкленица с компейто, сладка бонбонена маса, която се харесала на пълководеца.


Но с времето управляващите осъзнали, че християнизацията започва да дава и неприятни плодове. Много местни князе (даймьо), които приели християнската религия и получавали подкрепа от португалците, станали опасно независими. А когато в Япония дошли холандците и станало ясно, че съществува още едно християнство – протестантството, шòгунът окончателно решил, че е време да затвори португалския дюкян заедно с религията на варварите.

Гонения на християните

Папата приема японска делегация

Още през 1587 година фактическият владетел на Япония, военноначалникът Тойотоми Хидейоши, издал указ за прогонване на свещениците, според който християнството се признавало за лъжеучение, чието проповядване се забранява в Япония. Свещениците езуити и техните слуги трябвало да напуснат страната за двадесет дена. Езуитите не останали длъжници и започнали да разпространяват слухове, че Хидейоши е забранил християнството заради присъщата му похотливост: вярващите японки уж отказвали да споделят леглото си с него.

Веднага след указа били разрушени църквите в централна Япония, а град Нагасаки бил отнет от езуитите. При това търговията с Португалия и Испания продължавала. Още десет години отношенията се запазили на равнището „нестабилен мир“. Но през 1597 година властите преминали към открит конфликт: в Нагасаки били екзекутирани зверски двадесет и шест християни, по-късно причислени към лика на светците.


Отначало отрязали на всеки лявото ухо, заставили ги да вървят пред тълпата, а след това ги разпънали на кръст. След като един от тях започнал да проповядва направо от кръста, той и всички останали били заклани. Показателната екзекуция не попречила обаче на тълпата да свали окървавените одежди от труповете като свещени реликви.

По-нататък се разгърнал истински терор. Токугава Иеясу, основателят на шогуната Едо, забранил през 1614 година да се проповядва християнството по цяла Япония. През епохата на Токугава били убити около 3000 японски християни, останалите била хвърлени в затвора или изпратени на заточение. Много християни започнали след това да се прикриват като будисти и за разкриването на такива като тях била измислена особена практика – газене на специални икони, наречени фумие (буквално: „настъпено изображение“ – бел. П. Н.).

Фумие

Заподозрените били заставяни да настъпват християнски икони и да ги газят. Някои, особено хитри, се опитвали да тъпчат само края на иконите, без да докосват лика на изображението. Тези, които отказвали, а продължавали да упорстват, били измъчвани, обличани в сламени дрехи и запалвани. Някои, ако се вярва на хрониките от това време, били хвърляни в гърлото на вулкана в околностите на Нагасаки.

Всичко това не прибавяло любов към властта, особено в съчетание със зачестилите тайфуни и започналия глад. Повишаването на и без това непосилните данъци послужило за искра, от която на 17 декември 1637 година избухнало въстание на остров Кюшу.

Шимабарското въстание


Шимабарското въстание започнало с убийството на бирник, който изтезавал дъщерята на един ронин, за което заплатил с живота си. Бунтът веднага се прехвърлил на остров Амакуса, като достигнал широк размах. Според някои оценки в него участвали двадесет и три хиляди души, включително и жени.

Начело на въстаниците стоял Амакуса Широ, шестнадесетгодишен юноша от благородно потекло, който приел християнското име Йероним. Неговите последователи го представяли като „Четвъртия син на Небето“, месия, който ходи по водата и изригва от устата си огън, а по ръцете му кацат птици. Едно странно съчетание на християнски и японски образи.

Амакуса Широ според представите на своите съвременници

Самият Амакуса отричал постоянно своята святост, но това не пречело на последователите му да измислят за него легенди. Неговият образ е дотолкова популярен и днес в Япония, че компанията „Volks“ пусна на пазара куклата „Амакуса Широ Токисада“, която струва 92400 йени. А във филма „Възраждане от ада“ (2003 г., режисьор Хидеюки Хираяма – бел. П. Н.) Амакура се отказва от християнството, за да се превърне след смъртта си в демон и да накаже своите убийци.

Въстанието протичало с променлив успех. Като разбили трихилядната наказателна войска, въстаниците се придвижвали от един замък до друг, без да успеят да превземат нито един от тях. Така продължавало, докато не завзели полуразрушения замък Хара на полуостров Шимабара. Като възстановили крепостта, християните я направили своя столица. Там ги обсадила пристигналата правителствена армия.

Замъкът Хара

Трябва да кажем, че холандците, като протестанти, били само радостни да помогнат на шогуната в борбата му срещу въстаниците, които били основно католици. Те снабдявали обсадната армия с оръдия и обстрелвали укрепленията на замъка откъм морето, докато случаен изстрел не убил един моряк, който паднал на палубата и смачкал смъртоносно друг. След това протестантите решили да не дразнят повече съдбата и отплавали. Въпреки всичко едно тяхно гюлле попаднало в кулата на замъка и откъснало единия ръкав на Амакуса.

Любопитен факт: в обсадата участвал легендарният боец Миямото Мусаши, който в този случай едва не се покрил с позор. Знаем това от едно съобщение, в което се казва, че някакъв селянин го съборил от коня му, като ударил майстора на меча по главата със запратен камък.

Щурм на замъка Хара и паметник на Амакуса Широ

Въстаниците излизали не един път навън, като по време на едно такова излизане убили две хиляди противникови войници. Но техните сили постепенно отслабвали, а хранителните им запаси и барутът свършвали.

Като разбрали това от предател, заловен по време на нощно нападение на въстаниците, на 12 април 1638 година правителствените войски щурмували замъка и след тежки боеве го завзели на 15 април замъка. По време на сраженията Амакуса Широ загинал, а главата му била набучена на копие и изложена на видно място.

Същата участ постигнала и другите водачи на въстанието, екзекутирани били общо тридесет и седем хиляди души. Като резултат християнството било окончателно забранено, влизането на чужденци в Япония било спряно, а отношенията с Португалия и Холандия били прекъснати. Макар че това не пречело на шòгуните да търгуват полупрозрачно с холандците, получавайки от това свое изключително право невероятни приходи.

Участници в Шимабарското въстание на съвременна "икона"

Останалите живи християни минали в нелегалност, създавайки тайните общини Какуре киришитан („скрити християни“ – бел. П. Н.), маскирани като будистки секти, а Япония потънала за няколкостотин години в пълна изолация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.