СЛУЖБОМЕР

петък, март 08, 2019

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 21

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО.

КУМЪТ

(LO COMPARE)

Десета забава от втория ден

КОЛА ЯКОВО АГРАНКАТО [1] ИМА НАГЪЛ КУМ, КОЙТО ЖИВЕЕ ЗА НЕГОВА СМЕТКА. ТОЙ НЯМА СИЛИ ДА ГО ПРОГОНИ НИТО С УЛОВКИ, НИТО С ХИТРОСТИ И, КАТО ПОДАВА ГЛАВАТА СИ ИЗПОД ПОКРИВКАТА, ГО ПРОПЪЖДА СЪС ЗЛЪЧНИ ПРИКАЗКИ.

Разказана майсторски и изслушана с внимание, приказката била наистина прекрасна; много неща в нея ѝ придали доста сочност и вкус, за да се хареса на всички. Но тъй като всяка минута, разделяща една приказка от друга, все едно дърпала с въжето на нетърпението всички, те накарали Якова да продължи колкото се може по-скоро. И тя бръкнала с ръка в буренцето с разните забавни истории, за да утоли желанието на слушателите по следния начин:

- Заради наглостта, господа, търговецът изпуска аршина на благоразумието, архитектът не вижда ориентира на възпитанието, а мореплавателят, тръгнал по море с кораба на разсъдъка, поема в грешна посока. Наглостта, пуснала корени в почвата на невежеството, не дава други плодове освен плодовете на срама и унижението, което виждаме навсякъде; така станало и с един нахален кум, за когото сега ще ви разкажа.

Живял някой си Кола Яково Агранкато от Помиляно [2], мъж на Мазела Чернекия от Резина [3], богат като морето, който даже не знаел колко богатство има; с една дума, живеел така, че в свинарника му и сто прасета да серели, щяло да има слама за всичките. Въпреки че нямал нито дъщери, нито главоболия [4] и мерел своя „de cuibus“ [5] с тулуми, дори да тича след сто хиляди монети, нямало да изгуби от джоба си и една сто и двадесета част от карлина [6] и като се лишавал от всичко, водел кучешки живот, трупайки купчина след купчина пари.

Но всеки път, когато сядал на масата да се подкрепи, при него, като лавина от планината, се изсипвал кумът му, зло незвано, който не го оставял нито за минута сам. Все едно имал часовник в корема и клепсидра [7] в зъбите, та се явявал на гости на съпрузите точно по време на ядене и с лицето на невинен младенец така се впивал в тях, че и търнокоп не би го отделил. Той сядал на масата и броял дотогава хапките в устата им, пускайки шеги и намеци, докато не му кажели: „Не искаш ли да хапнеш?“

И тогава, без да чака дълго да го молят, той се спускал между мъжа и жената със страстта на изтерзан любовник, наточен като бръснач, насъскан като ловджийско куче, и галопирал така, както ако в корема му се намирал изгладнял вълк; той летял към масата с такава бързина, че би трябвало да го запитат: „Откъде идеш, от мелницата ли?“ [8], движел лактите си като разпален в свирнята си флейтист, въртял настрани очите си като дива котка, а зъбите му мелели като воденични камъни; гълтал храната, без да я дъвче, така че един залък не дочаквал другия; и когато вече нямало място зад бузите, а натъпканият корем се обтягал здраво като барабан, когато дъното на чинията светвало като ясен ден, а всичко бивало изметено като с метла, без да каже на стопаните даже „да сте живи и здрави“, той вдигал чашата, мляскайки с уста, пресушавал я, опустошавал я, изпивал я на един дъх до последната капка и си тръгвал по своите работи, оставяйки Кола Яково и Мазела с пръст в устата.

И те, като виждали, че кумът им изобщо не знае нито какво е скромност, нито какво е мярка, а, като разпран чувал, поглъща, всмуква, тъпче, преглъща, опустошава, разкъсва, раздробява, завлича, пуска като в дупка, измъква без остатък, изстъргва, сдъвква, унищожава и очиства всичко, което е поставено на масата, не знаели какво да измислят, за да се избавят от тези пиявици, от тази лепенка на сърцето, от този сърбеж в гащите, от тази августовска малария, от тази конска муха, от този ненаситен кърлеж, от тази кука, от тази киста, от това неизплатено задължение, от тази вечна рента, от този полип, от това робство, от тази непоносима тежест, от това главоболие и мечтаели поне един път да хапнат спокойно, без да виждат доброволния си помощник на масата си.

И така, една сутрин, когато научил, че кумът му напуснал селото, за да съпровожда вицекралския комисар [9], Кола Яково казал: „О, хвала на Слънцето [10], че един път на сто години ми се пада случай да поработя с бузите си, да отпусна поводите на челюстите си и да пъхна нещо в устата си без имам тази краста в задника! В името на това, ако Дворът не реши да ме разори, сам ще се разоря [11]! От този лайнян свят можеш да вземеш само това, което откъснеш със зъби! Пали по-скоро печката, веднага, та докато сме си поели въздух, да задвижим воденичните камъни на зъбите, да се насладим поне малко на няколко сочни късчета!“

С тези думи той хукнал да купи една угоена змиорка от Пантано, килограм пресято брашно и голямо шише манджагуера [12], а след това, докато жена му, запретнала ръкави, приготвяла прекрасна пица, той печал змиорката. Когато всичко било готово, двамата седнали на масата.

Но едва успели да се наместят, ето го кумът-готован – чука на вратата. И Мазела, като надникнала и видяла крушението на всичките свои радости, казала на мъжа си: „Кола Яково мой, не е имало никога досега в месарницата на човешките наслаждения даже и едно парче говеждо месо без кост от недоволство; никога не може човек да поспиш върху белите чаршафи на блаженството, без там да се промъкнат дървениците на безпокойството; не може да простре някой бельото на радостите, без веднага върху него да не падне дъждът на неприятностите! Ето че ще ти изкриви устата горчивият залък, ето че ще ти заседне в гърлото говеждата мръвка!“

А Кола Яково отвърнал: „Махай всичко от масата, отнеси го, прибери го, скрий го, че да не се вижда; а след това ще отвориш вратата и ще кажеш, че са ни ограбили. И може би, като види дома ни опустошен, той ще съобрази, че няма за какво да се заседява, и ще ни даде възможност да сложим в устата си по залъче от тази отрова“.

Така, докато гостът тропал настойчиво, все едно го гонели разбойници, и вдигал шумотевица като по време на свят празник, Мазела сложила змиорката в шкафа, шишето под кревата и пицата между дюшеците, а Кола Яково се пъхнал под масата, за да може през една дупка в покривката, провесила се до пода, да гледа какво ще се случи.

Кумът, който наблюдавал през една цепнатина на вратата цялата суматоха, влязъл, когато Мазела му отворила, със сериозно лице, целият уплашен и разтревожен и, като чул какво се е случило, казал: „Докато ме държеше отмалял навън, обзет от тежки мисли, докато чаках отговор като Ной гарвана, между краката ми пропълзя змия – ох, майчице, каква беше огромна и страшна! Представи си, беше дебела като змиорката, която сложи в шкафа! И аз, виждайки, че съм в беда, треперейки като тръстика, губейки ума и дума от страх, гърчейки се като червей от ужас, вибрирайки от ударите на сърцето, вдигнах един камък, голям колкото шишето, което скри под леглото, и със замах го стоварих върху змията! Направих я на пица, като тази, която сложи между дюшеците! И докато тя издъхваше и се извиваше, видях, че ме гледа така, както моят кум ме гледа изпод масата. Цялата ми кръв се дръпна от това силно преживяване!“

При тези думи, като не можел повече да мълчи, Кола Яково подал главата си изпод покривката, както Трастуло [13] иззад завесата поглежда към сцената, и казал: „Ако наистина си преживял много, това за нас е голяма радост! И точно навреме, защото на това вретено няма място повече за навиване на прежда! Ти подуши, че днес сме изпекли хляб, но ние днес спечелихме и делото! Ако с нещо сме ти длъжни, пиши в поземления съд, а ако нещо не сме ти дали, оплачи се в търговския! Ако е станало с тебе нещо, ще те изслушаме, ние сме на твоите услуги. А ако ще въртиш капризи, иди се полекувай с клизма. Ако добро носиш, добро ще получиш, ако зло в ума си имаш, заври си носа в Неапол [14]! Къде ти е мярката и какъв ти е маниерът? Ти си като войник в отпуск, готов да налети на бой, за да отхапе от чуждия залък! Достатъчно е палец да оближеш, а ти искаш с пет пръста да пипаш и с наглостта си нас от дома ни да изгониш. Който няма ум в главата си, той управлява света! Но знай: ако не се укротиш, ще те укротят и ако няма пръчка, не е беда, ще се намери за тебе я мотовилка, я здрава тояга. Чувал ли си да казват: на зла круша – зъл прът? Така че всяка жаба да си знае гьола; живей със своите радости, а на нас остави нашите горести. И ако още мислиш да свириш същата музика, откажи се: дойдеш ли тук, само ще си разходиш обувките, краката ще си умориш, но и сламка няма да получиш! Шиеше си при шивача дреха, но няма да ти е по мярка. Искаше да поспиш сладко, но леглото е далече! Обръщай се кръгом и може само да си човъркаш зъбите, ако мислиш, че тук има кръчма, отворена денонощно за твоето ненаситно гърло. Ти насам и като кон препускаше, и като змия допълзяваше, а сега забрави този дом, изхвърли го от главата си, напразно ще се мъчиш да мислиш за него, за тебе няма тук вече нито кукичка, нито стръв! Беше намерил двама миролюбиви глупаци, беше опитомил два скореца, беше яхнал две магарета и си беше разпасал пояса! Махай се, нямаш работа тук, за тебе тази къща ще е вече като облак: нито с ръка можеш да го хванеш, нито с крак да го настъпиш! И повече от мене няма нищо да получиш! А щом си такъв любител да похапнеш, такъв захапи хляб, такъв опразни маса, такъв омети гърне, такъв оближи тенджера, такъв лъсни чиния, такава помийна яма, такава водосточна тръба, ако имаш вълчи глад, ако си лаком като пожар, ако коремът ти е безмерен, ако си упорит като магаре, ако си готов да погълнеш мечка, да опустошиш цял кораб, да изгризеш свещения Граал [15], ако за пиене ти е малък и Тибър, и Арно, ако би изял и пелената на Мариачо [16], върви да просиш пред друга църква, дърпай кофите от кладенците, търси парчета хляб по бунищата, лови гвоздеи в канавките, събирай угарки на погребенията, вади съдържанието на нужниците, за да си напълниш гушата! И нека този дом да бъде за тебе като огън; защото всеки си има своите грижи; всеки сам си знае както му се мъдри в гащите и дали му е пълен коремът, та нямаме нужда от миналогодишно дърдорене, от неизплатени сметки, от продънени лодки! Който трябва да се спаси, ще се спаси; време е да те отбием от това виме, пишман кръстнико, който си иди ми, ела ми, глупак и безделник! Труди се, не мързелувай, хващай се за работа, а ако нямаш достатъчно ум, намери си господар“.

Нещастният кум, като чул тези сърдити думи, като усетил, че се пука циреят, като се почувствал сресан без гребен, треперейки и настръхвайки като крадец, хванат на местопрестъплението, като пилигрим, който е объркал пътя, като моряк, чийто кораб е налетял на риф, като проститутка, която е изпуснала клиента си, като девойка, която е изцапала чаршафа, със захапан език, с ниско наведена глава, с мокри очи, със сополив нос, със стиснати зъби, с празни ръце, със свито сърце, с подвита опашка, мълчаливо, боязливо, тихичко, онемял и засрамен, си плюл напетите и хукнал, без да поглежда назад, към дома си, за да размишляво там над това, което е казал някога един мъдрец:

кучето, ако не се го канили на сватба, да не ходи, че ще яде бой.

--------------------------------------

1. Имената на селяните у Базиле са често двойни, при което тук първото Кола е умалително от Никола: знак за широката почит в Южна Италия към свети Николай Мирликийски. По същия начин своеобразен ономастичен символ на Неапол е Дженаро – името на покровителя на града свети Януари, което име е най-срещано в града и до ден днешен. Прозвището Агранкато означава „вцепенен“, „застинал“.

2. Селище на 13 км от Неапол, днес голям индустриален център.

3. Резина - селище върху руините на древния Херкулан, на осем километра от Неапол. От 1969 година носи името Ерколано.

4. В оригинала: né figlie né fittiglie – една от обичайните селски поговорки на тема дъщери.

5. „От които“ (лат.) - графа за имущество и доходи в стари описи или счетоводни книги.

6. Сребърният карлин се равнявал на сто и двадесет медни монети, наречени кавало ("кон").

7. Макар че клепсидрата е воден часовник, в италианската реч с тази дума се означава и пясъчен часовник.

8. Така казват, когато видят някого страшно настървен и възбуден.

9. Очевидно със същата цел: да се наяде добре за чужда сметка. Разбираемо е, че комисарят и неговата свита по време на обиколката си по провинцията ще бъдат гощавани от местните жители порядъчно.

10. В оригинала не е просто Слънце, а Sole Lione, което ще реше Слънце, намиращо се в съзвездието Лъв. Това негово положение, продължаващо от 23 юли до 22 август, се смятало в астрологията за особено благоприятно.

11. Обичайно недоволство на дребен дворянин от тежките разходи за издръжка на вицекралския двор.

12. Червено вино, произвеждано околностите на град Кастеламаре.

13. Един от персонажите в италианската народна комедия.

14. Което ще рече: в задник.

15. Според легендата свещеният Граал е направен от камък.

16. Явно метафора за нещо много отвратително. Поговорка, която се употребява и в други паметници от XVII век.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.