СЛУЖБОМЕР

сряда, март 13, 2019

Уроци по атеизъм

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 3. Донесения за изповедите

Нека сега да се спрем на скандала в Българската православна църква отпреди три години.

Стана ясно, че от петнадесет действащи архиереи на Българската православна църква единадесет имат агентурни дела и тези агентурни дела бяха обнародвани. По-скоро беше обнародван фактът, че има такива дела. Във връзка с това възниква естественият въпрос: а от каква планета са долетели останалите четирима архиереи и защо това архиерейско долитане е останало незабелязано за астрофизиците и уфолозите? В края на краищата това не е някакво обикновено събитие.

И така, отнякъде са се взели цели четирима архиереи, които, работейки в системата на църквата, не са се намирали в агентурната мрежа на Държавна сигурност. Пълна загадка! Но аз мога лесно да я разгадая и да ви обявя: работата се състои в това, че ако няма агентурно дело, сътрудникът на църквата има лично дело.

Личното дело е свидетелство за това, че църковният деец е редовен, щатен офицер от секретните служби. В такъв случай, естествено, никой и никога няма да го разкрие. Разкрити са само единадесет агенти. Това е напълно обичайна практика, предвидена от правилата за оперативна работа: изхвърля се агентурата, която или не представлява ценност, или трябва да бъде изхвърлени с цел безопасност.

Вероятно същото рано или късно ще се случи в Русия. Защото да си представим църковен деец – поне от онова, съветско време, - който да не е бил в агентурна или някаква по-сериозна връзка с Комитета за държавна сигурност, е абсолютно невъзможно по различни причини.

Трябва да кажем, че българите постъпиха много хитро: представиха факта, че единадесет от петнадесет архиереи са били платени агенти, осведомители, но не разкриха съдържанието на документите. А нали най-интересното не се крие в този скучен факт. Хайде сега, чудо голямо: попове-върколаци. Знайно нещо. Докато най-прелестното при такива случаи е какво има в документите. С други думи – какво е конкретното съдържание на оперативните и агентурните дела.

Когато бях малък – първи, втори, трети клас – от училище обикновено ме вземаше адютантът на чичо ми и след това или отивахме на кино, или в секцията по фехтовка, или в някакъв друг кръжок. Но той често ми казваше, че трябва да хвърли едно око на работата. Знаех какво означава това: ще отидем в една от конспиративните квартири, за да занесем или, обратното, да вземем някакви книжа. Там трябваше три или четири часа да играя на морски шах с оперативните работници, да чета „Советский экран“ („Съветски екран“, филмово списание – бел. П. Н.) и да гледам поповете, които идваха от целия град да донасят какво са чули по време на изповедите.

Между другото, там не идваха само градски попове. В конспиративните квартири водеха и попове от близки и далечни кътчета на областта – вероятно защото по селата, където всичко се вижда, е доста сложно да се осъществи агентурна среща. Така че всичките, разбира се, ги влачеха тук – те все едно се разтваряха в огромния град, в гигантския брой квартири.

Процедурата изглеждаше долу-горе еднакво, но отделни моменти се оказваха особено забележителни.

Помня как веднъж, от някакъв манастир ли, от някакъв скит ли – учреждението не се намираше в Ленинград, а някъде в дълбоката провинция – докараха едно съвършено, напълно прозрачно старче с пухкава, като у Черномор, дълга брада.

При това не забравяйте какво време беше – тогава интелигенцията се наплоди, дисиденти всякакви. И те, дисидентите, започнаха да се влачат при всякакви там старци и старчета.

Та този старец – той и така носеше очила, но когато оперативните работници му показваха снимки, направени по някакъв оперативен начин, той слагаше върху тези очила още едни – дълго, като пъшкаше и даже от време на време стенеше, се вглеждаше в снимките, вземаше химическия молив, плюнчеше го и поставяше дебела чавка под лицето, което разпознаваше, че е било при него на изповед. А след това вече започваше да преразказва някакви най-обикновени тайни на съветския интелигент, които той му е изповядал.

Помня, че към края на събеседването устните на прозрачния старец бяха напълно сини от химическия молив. Това изглеждаше пределно комично.

Но освен занимания с чистите дисиденти имаше и занимания, така да се каже, с широките слоеве на вярващите, които заемаха основното време. Иначе казано – всякакви градски попове, които имаха свое паство и изповядваха, донасяха всичко на оперативните работници. На пръв поглед информация, представляваща някакъв безумен интерес за Държавна сигурност, там нямаше.

Но в действителност така може да си помисли или съвсем глупав човек, или човек, който просто не е запознат с принципите на оперативната работа, с изграждането на оперативни вертикали и хоризонтали в едни или други структури.

Ето представете си: идва при попа някакъв професор, мъничък, трогателен, плашлив, носещ барета с червейче, и запъвайки се и заеквайки, излага страшната си тайна: да речем, опънал е аспирантката си. Подобни лудории като че ли не могат да представляват никакъв интерес. Но не – представляват и даже голям! Докладвана на нужното място, тази информация позволява да извикат професора където трябва, да поговорят с него меко и да му предложат алтернатива: или този мил факт става обществено достояние, включително ще го научи и жената му, или професорът ще предава с голямо усърдие на заинтересованите органи всичките разговори в катедрата и всякакви подобни нюанси, които са известни само на него.

Иначе казано – трябва да помним, че реално оперативната информация се намира на много равнища и се подрежда много сложно. И това, което пред погледа на дилетанта не изглежда интересно, в действителност е много важно.

В конспиративните квартири идваха различни попове: и космати, груби в лицето дебелаци с тежки малинови носове, и пухкави, прозрачни, безплътни старци. Нито веднъж не видях да получават пари – пари на ръка. Но въпреки това ги стимулираха. Работата е там, че оперативният работник винаги имаше в папката си пачка талони.

Ако помните, в съветско време съществуваше една чудесна структура, наречена стол заказов. Към нея имаше номенклатурни отдели, от които се снабдяваха със стоки (срещу въпросните талони – бел. П. Н.) сътрудниците на градските партийни комитети, на районните партийни комитети и така нататък. За тях имаше специални поръчки. Поръчка номер три ли, две ли – сега вече не мога да кажа точно – включваше салам и нескафе. Поръчка номер пет съдържаше пушена наденица, елда и сьомга. Сьомга!

Запомнил съм това, защото всеки път списъкът на продуктите се обсъждаше задълбочено от представителите на духовенството, които получаваха своите талони за донесенията какво е казано по време на изповедите.

Ще кажа честно: не съм богослов, не съм специалист. Не зная доколко пушената наденица е по-благодатна от, например, салама. Но всеки път поповете, които идваха в конспиративните квартири, много напористо, направо алчно, с обиди и мърморене се опитваха да измъкнат талон, в който има именно пушена наденица.

След това, когато вече станах значително по-възрастен, през 90-те години, ми се случи да се запозная с голямо количество агентурни дела, засягащи именно духовенството. Там вече присъстваха и пари – сериозните по съветско време суми от двадесет и пет, четиридесет рубли, че и повече.

Но най-забележително в тези агентурни дела не е даже броят на доносите за своето паство. Впечатлява количеството на, така да се каже, вътрешните доноси – между архиереите и въобще между служителите на така наречената Руска православна църква. Поповете са се обвинявали и в антисъветска дейност, и в подривна дейност, и в шпионаж, и в криене на забранена литература. Разказвали за хомосексуализъм, за извънбрачни деца, за някакви незаконни семейства в други градове. Иначе казано – донасяли са един за друг всичко, което е възможно, основно в борба за по-богати, по-заможни и по-симпатични епархии.

Ще попитате: не е ли имало по онова време хора, свободни, да речем, от агентурни връзки с Комитета за държавна сигурност? Вероятно все пак е имало – до определен момент. Докато е още млад и се намира между стените на семинарията, попът не представлява никакъв интерес. Но след като един или друг архиерей го ръкоположи и попът вече има епархия, бит, семейство и деца – тогава става много удобен обект за работа. Същото се отнася и за различните монаси, защото едно е да имаш шанс за Москва, за някоя престижна и богата катедра, и съвсем друго – да гаснеш тихо някъде в покрайнините на Вологодска област. Макар че и там, между другото, пълномощникът по религиозните въпроси и оперативният пълномощник от Комитета за държавна сигурност изтръсквали от попа това, което е възможно да бъде изтръскано.

Има ли такава практика днес? Не зная. Нямам достоверни факти, но имам определена увереност, че все пак принципите на оперативна работа не биха могли да се променят – поради една проста причина. А тя е, че религията е била винаги удобна за държавата в следния план: освен че се събира голямо мнозинство от хора, готови да се признаят за овце, за стадо, съществува и това вълшебно нещо, каквото е концентрираната информация за всеки отделен човек. И тази информация хората споделят доброволно – по време на така наречената изповед.

Когато се изповядвате, е желателно да мислите за това и да помните какво става в този момент.

Разбира се, рано или късно това, което се случи в България, ще се повтори и тук.

Въпросът е само какви форми ще приеме.

Аз мисля – доста трагични. Работата е в това, че си спомням как тези агентурни дела – личните никой не е виждал – бяха ксерографирани и копирани от много хора. И тези копия лежат сега в голям брой екземпляри по цяла Русия, и вероятно чакат своя час, за да нанесат внезапен удар. А там, в тези дела, освен самия факт за връзки с агентурата има още доста всякакви, меко казано, съвсем мръсни подробности.

Много от героите на тези агентурни дела днес са вече благополучно починали. Но според моите сметки – съвсем не точни, защото не притежавам пълната информация – от архиереите двадесет и двама души още продължават, ако използваме стария църковен термин, да направляват духовно (на рус. окормлять – бел. П. Н.) своето паство.

Аз не зная какво означава буквално думата „окормлять“.

Може би това е намек за известния термин „корма“ (фураж - бел. П. Н.)? Но в такъв случай не се знае чий е този фураж: на архиерея ли, на паството пи, или на отделни негови представители.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.