СЛУЖБОМЕР

събота, януари 30, 2016

За чипа на матр`яла

Както се развиха нещата, едно е ясно: реформа в образованието скоро няма да има.

То и така се виждаше, че нещата не вървят никак реформаторски, ама сега съвсем заблестяха като капка роса върху дупка на клозет (изразът не е мой, на Джек Лондон е).

Целенасочено (с каква цел е друг въпрос) раздуханата истерия във връзка с учебните програми и учебниците, по време на която, де що имаше сульовци и пульовци, всичките взеха дейно участие, дойде като манна небесна - точно навреме.

Вторият дюшеш е уволнението на министър Танев.

След което е разбираемо какво ще последва: народът не иска тези учебници и учебни програми – ще ни се каже, министърът провали нещата, така за следващата учебна година реформата няма как да стане.

Ама по-нататък…

Това „ама“ ми е известно: от 1979-та насам съм преживял какви ли не реформи в образованието и всичките май все завършваха с „ама“, тоест – в задънена улица…

Друго обаче ми е по-интересно, което упорито и съзнателно, струва ми се, се отбягва: как ще реформираме учителите!

Движа се все в техните среди от горепосочената година и – уви! – констатацията ми е категорична: учителската гилдия е изключително закостеняла и редките изключения в нея не могат изобщо да я размърдат.

Видя се това и при сегашния „дебат“, в който – освен споменатите вече сульовци и пульовци – се включиха активно и учители: искат си хората да пробутват на децата от 21-век идеи от 19-ти век, да ги възторгват и мотивират с „Умри за България!“ на Странджата, а след това се чудят защо същите тези деца ги гледат като извънземни и се питат наум: тези наред ли са, къде ни карат да ходим и да мрем?

Поопростих малко нещата в примера, но и усложнено, все тая – резултатът ще е същият: никакъв.

Каквито учебни програми и учебници да се напишат, всичко зависи от тези, които застават пред учениците.

Без тяхното реформиране никаква реформа няма да бъде възможна, а те – ох! – желаят старото, предъвканото, рутинното.

Симеон Сакс Кобург и Гота може да е изпечен хитрец, но в едно беше прав: необходима е смяна на чипа.

Бойко Борисов може да е недопечена тиква, но и той в едно е прав: ако матр`ялът е калпав, нищо добро не може да се получи.

А що се отнася до мене и реформата в образованието, спокоен съм: както казах, преживял съм не една, ще преживея и тази.

Ако изобщо я има, докато ми дойде времето за пенсия…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.