СЛУЖБОМЕР

събота, януари 02, 2016

Патриотизъм и „патриотизъм“

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Извинете, че ще пиша азбучни истини, но сега е такова време, когато се налага да се връщаме към тях. А и търпението не е безгранично.

Знаете ли защо всички лъжци и крадци, които вредят на своята страна, днес се смятат у нас за „патриоти“, а тези, които се опитват да направят Русия по-добра, с други думи – истинските патриоти, се обявяват публично за „национални предатели“ и „пета колона“?

Защото истинският патриотизъм, като истинската любов, не търпи празни приказки и гръмки декларации. Да викаш с пълно гърло: „АЗ ОБИЧАМ РОДИНАТА СИ! АЗ СЪМ ПАТРИОТ!!!“ е също толкова пошло, колкото да викаш насред улицата: „Аз обичам жена си! Аз съм най-добрият съпруг на света!!!“ Ако видите такъм мъж, дами, не му вярвайте. По всяка вероятност не му е чиста работата. Шляе се по чужди жени, крие от заплатата си, в къщата му е разхвърляно и запуснато, жена му ходи раздърпана, децата му са сополиви. Затова никой не вика по-силно от него за любовта.

Аз съм патриот!

А ако за своя велик патриотизъм започват да разглаголстват усърдно много големи началници – относно този феномен се е изказал изчерпателно още Салтиков-Шчедрин: „На патриотизма започнаха да наблягат. Явно са пооткраднали нещо“.

Повече за славата и истинското величие на страната си правят не политиците, а хората на културата и науката. Най-доброто, което светът е получил от Русия и за което ѝ е благодарен, са Толстой, Достоевски, Чехов, Чайковски, Рахманинов, Менделеев. Доколкото ми е известно, никой от тях не е крещял с пълно гърло за любовта си към Русия и правителството.

Училищен, христоматиен пример за истински патриотизъм е капитан Тушин на Толстой (в романа „Война и мир“ – бел. прев.), който спокойно и без патетични разсъждения за любимата Родина прави това, което е необходимо, не чака за това награда от началството, а и не е я получава.

Толстой даже залита в противоположната посока. Той смята, че изобщо всеки патриотизъм е вреден и опасен: „Патриотизмът, като чувство за изключителна любов към своя народ и като учение за доблестта да жертваш своето спокойствие, имущество и даже живот за защита на слабите от унищожението и насилието на враговете, е бил висша идея на времето, когато всеки народ е смятал за възможно и справедливо, заради своето благо и могъщество, да унищожава и граби хората от друг народ; но вече близо отпреди 2000 години висшите представители на човешката мъдрост са започнали да осъзнават висшата идея за братство между хората и тази идея все повече и повече прониквайки в съзнанието, е получила в наше време най-разнообразни реализации“. (Точно това не ми харесва в толстоизма: че всички трябва да бъдат обичани еднакво – както далечните, така и близките. Но на кого, по дяволите, му е необходима такава любов? Искате ли вашата жена да обича човечеството толкова силно, колкото и вас? Аз – не. Същото се отнася и за Родината. Едва ли тя иска да я обичате по същия начин, както, да допуснем, Горна Волта или Нова Зеландия. А когато цялата Земя стане една страна и патриотизмът стане общопланетен, тогава ще се съглася с граф Толстой. Преди това – едва ли.)

Лошият, крещящият, натруфеният „патриотизъм“ е отвратителен. Чехов, повестта „Степ“: „Нашата майчица Русия на целия свят е на-че-ло! – запя изведнъж с див глас Кирюха, задави се и млъкна. Степната ехо подхвана гласа му, понесе го и като че ли по степта затрополи с тежки колелета самата глупост“.

Добре, няма да хабя думи за бичуване на лошия „патриотизъм“ (употребявам го само в кавички). Жителите на Русия му се любуват всеки ден по телевизора. Ето ви няколко снимки от интернет, enjoy – и стига толкова.


А на патриотизма без кавички да се спрем по-подробно.

Не всеки достоен човек е патриот (Не изглежда майка Тереза да е била шумна патриотка на родната си Македония; апостол Павел не е правил разлика между юдей и елин; за Л. Толстой вижте по-горе).

Но всеки истински патриот е достоен човек. Защото иска да направи по-достойна своята страна. Ето този патриотизъм и само този трябва да се има предвид, когато се преценява кой е патриот и кой не е.

Остава само да се определи какво е „достойна страна“.

Предлагам следните критерии, по които може да се измери достойнството на една страна: колкото повече точки получи, толкова то е по-голямо.

1. Всички жители без изключение имат максимално равни стартови възможности за самореализация.

2. Тези, които не могат да се грижат за себе си сами или се нуждаят от помощ, я получават от държавата.

3. На гражданите е по-изгодно да живеят честно, според законите и собствения си труд, отколкото да мамят, да хитруват и да паразитират.

4. Страната е обичана и затова уважавана по света (точно така, а не „предизвикваща страх и затова уважавана“). С други думи – уважават я заради науката, културата и великодушието, а не заради атомната бомба.

Който работи за повишаването на дори и един от тези показатели, той е патриот. Даже и да не може да търпи думата „патриотизъм“ и от нелюбов към патоса да нарича Русия „тази страна“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.