В Ихтиман преди седмица откриха универсален магазин от някаква верига, не ме питайте каква, не помня такива работи.
Пък и в случая това не е от значение.
Защото думата ми е за друго.
Влезе в същия този магазин един милиционер.
И не ме поправяйте, зная какво пиша!
Влезе един милиционер и вместо да мине през турникета, да си вземе кошнца и да си напазарува като всички останали хора, се засили да се провре покрай касата навътре.
- Не може оттук – каза му момичето на касата.
- Аз само за малко – отсече милиционерът и заби дълбоко в магазина.
А на мене ми се иска, много ми се иска да напиша нещо добро за някой истински полицай.
Ама какво да направя, като все попадам на такива, които носят същите характеристики като милиционерите през времето на Тато – неимоверна простотия и неимоверно нахалство.
Езикът ми не се обръща да нарека едни такива създания полицаи.
Затова им викам милиционери.
Приляга им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.