Никога не е късно за две неща.
Първо, никога не е късно да станеш за резил.
Второ, никога не е късно да прочетеш нещо хубаво, което някога е трябвало да прочетеш, но не си го направил (и това, че не си го направил, май пак е резил).
Трябва в студентската ми програма по руска литература да е влизал и Александър Куприн, но не помня да съм прочел и ред от него, което значи, че наистина не съм.
Затова сега наваксвам.
Повестта „Олеся“ е езиков брилянт, шлифован до съвършенство (говоря за оригиналния текст, не за превод, с преводите е малко по-иначе).
Продължавам с повестта „Молох“, приготвил съм си и няколко разказа.
Надявам се, че и там Куприн няма да ме разочарова.
На снимката: Марина Влади във филма „La sorciere“ („Магьосницата“) по повестта на Куприн „Олеся“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.