СЛУЖБОМЕР

петък, ноември 26, 2010

Дойчо

Моят приятел Дойчо имаше рожден ден.

И ознаменува събитието с публикация в блога си.

Не съм любител на копи-пейста, но този път не мога да се въздържа.


МОЯТ РОЖДЕН ДЕН. ПОРЕДНИЯТ


Дойчо Иванов


Днес навършвам 56 години. Пак е четвъртък, като през 1954-а, когато съм се появил малко преди разсъмване в тогавашното родилно, където сега е детската градина над Скалата в Пирдоп.

По това време баща ми Иван бил по Добруджа - сменял с текезесарските молотовки прочутия душански бръбой (картоф) за зърно.

Затова предишния ден дядо Цено разсилния, роднина и най-близък приятел на дядо ми Дойчо Налбантина, закарал майка ми с двуколката на кметството в РОДНОТО Душанци до Пирдоп. С поръката: "Да е момче и да подновите името на дядо му!" Е, няколко месеца преди мене се била вече родила братовчедка ми Антоанета, първата на средния ми чичо Васил. Ама, друго си е мъжкото име, нали... Така и станало. След две години се появи още един Дойчо - първенеца на малкия ми чичо Никола. Така всеки един от братята Дойчеви, лека им пръст, кръстил по едно от децата си на баща им. Желязна традиция за онова време... А пък как сме живели 3 семейства с по 2 деца в къщата на дядко Дойчо и бабка Люба (макар голяма за времето си, а и днес) ?!....

Едно време (като пионерче) си мислех , че съм роден в неделя, не ме влечеше дип работата, истинската, физическата, както мислеха българите тогавашни. Че и повечето от днешните. По тогавашните, па и по днешните, българо-селски критерии, минавах за мързеливичък - не ме интересуваха, абе - направо си бягах, доколкото можеше, от земеделско-животновъдните дела. Гледах повече книгите (и футбола, разбира се) и старите хора викаха на родителите ми да не ми се карат, като не съм набрал коприва за прасето - това дете книгата ще го храни. Та така и не се научих да кося - не ти трябва, викаше татко, комунизмът иде и всичко ще да е с машини занапред!!! А като поостаря и ме гледаше и се ядосваше, как се мъча и нащърбвам косата му, за да поочистя тревата в градината на село, замислено се почесваше, като му напомнях тези му думи...

По-късно научих и благородната фраза "интелектуален мързел", с която оправдаваме и се заблуждаваме и днес за много си състояния.

Та колко ни храни книгата - това си го знаем "книжовниците" днешни с бюджетните заплатки... А иначе мързелът си е мързел. Но иди обясни на българина, че работи не само тоя, който копа... За които никой не ни е виновен, нали...

Една от най-страшните клетви на руснаците била: "Дано така и да си умреш на една заплата!" (Да се вмъкна тук като черна станция; това е, по-точно казано, одеска клетва – П.Н.) И при една среща с колеги от Банско основно си обменяме информация кой колко бръбой е продал или колко пари е изкарал от хотелчето. При което аз си пийвах ракийката и се надявах да остана незабелязан в тази дискусия. Но една банскалийка, която гушнах на един блус с намерение да й задам други въпроси, ми заби безпощадно питането с какво се занимавам - хотел ли, бръбой ли или нящо друго... "Ами пописвам тук-там..." - признах си изчервен и заслужено засрамен. "Горкият!... - съчувствено ме притисна тя, - Ми че ти ще си умреш гладен..."

Сега навлизам, или поне се опитвам, в дебрите на Интернет, често невротизиран от незнание, неумение и несполуки. Честичко оплесквам и губя много неща. Та добре, че е незаменимия ми приятел Павката от Ихтиман…

Затова на него посвещавам тази си първа публикация, в новия блог, поредния, който ми направи.

Е, честит празник на всички! И за много здраве: НАЗДРАВЕ!!!


----------------------------------------


P.S. Ако отидете в Копривщица и се отбиете в музея на Димчо Дебелянов, там ще ви посрещне неговият уредник - моят приятел Дойчо. Предайте му много поздрави от мене, а вечерта седнете някъде на чаша ракия. Той е сладкодумец и има какво да ви разкаже…


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.