СЛУЖБОМЕР

вторник, декември 01, 2009

Лесният случай с пълния член

Нищо ново под слънцето, както пише в книга „Кохелет”.

Различни мнения за пълния член на имената от мъжки род (да го има ли, да го няма ли?) съществуваха още през седемдесетте далечни години на миналия век, когато бях студент. Лингвистиката е наука и в нея различни мнения – колкото искаш.

Но тогава ограничените средства за информация не позволяваха тези мнения да се разгърнат извън средите на специалистите, където всъщност им е мястото. Науката – хайде да се разберем! - не е лъжица за всяка уста.

А днес какво се получава? Включва Сульо компютъра, включва Пульо компютъра и започват да разсъждават в интернет пространството за пълния член. Ние - виждате ли - говорим така, затова трябва да се пише така. Глупости на търкалета!

Сульо и Пульо явно не са чували латинската поговорка: Обущарю, не по-високо от обувката!

Казано по нашенски: Не си пъхай гагата в неща, които не са ти ясни!

А иначе случаят с пълния член е пределно лесен. Пълният член ще отпадне тогава, когато отпадне последното ЛИНГВИСТИЧНО основание за неговото съществуване. И до това време основанията на Сульо, Пульо и котарака Спас от вакарелската гара ще са без всякакво значение.

Плюс още нещо. Също лесно за разбиране.

Докато съществува правилото за писане на пълен член, всеки който не го пише, проявява елемент на ПИСМЕНА НЕГРАМОТНОСТ.

От мене толкова.


Добавка: Някои надушиха благодатната тема и хукнаха също да пишат по въпроса. Доста аматьорски и посредствено.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.