СЛУЖБОМЕР

понеделник, декември 14, 2009

Две песни от миналото

Понякога кажеш нещо, или някой каже нещо – и нахлуват спомени от миналото.

Днес няколко думи ми припомниха две стари песни, за които не съм забравил, но и не съм се сещал скоро.

Чух ги още като студент по радиото и след това ги търсих много, за да си ги запиша (тъкмо си бях купил едно касетофонче „Унитра” и яростно пълнех касети със записи). Не ги намерих. Песните бяха полски, а полска музика кой слушаше? Затова дълго ги дебнах по ефира - да ги пуснат отново и да си ги запиша на микрофон (радиото ми нямаше извод за пряк запис). Мъки през онова време, когато не съществуваше интернет.

Едната песен се казва „Jadą wozy kolorowe...” („Пътуват цветните каруци...”). Изпълнява я Марила Родович, връх в полската естрада за вечни времена.



Пътуват цветните каруци на таборите,

пътуват цветните каруци през вечерта.

Може би в падащите листи ще им поврачува

циганският вятър, верен спътник на тяхното пътуване.

Преди мъглата следите ви да скрие,

разкажете ми, цигани, как е там при вас?


Ние имаме много и малко,

колкото ни трябва,

имаме червено, имаме зелено,

сянка и блясък,

имаме синьо, имаме виолетово,

имаме радости и скърби,

но винаги е цветно около нас...


Жалко, че брилянтният текст на Фиковски се губи при буквалния превод.


Другата песен е „Dziś prawdziwych Cyganów już nie ma...” („Днес истински цигани няма...”). Изпълнява я също Марила Родович, този път заедно със Стан Борис (полски изпълнител от цигански произход). За разлика от първата песен, която е много жизнерадостна, тази е много тъжна.



Днес истински цигани няма,

защото струва ли си да се блъскаш по света?

Пълна е чинията и радио „Поемат”

ни замества плача, който се изтръгваше от гърдите...


Отдавна животът е отишъл напред,

днес имаме през зимата топъл шал.

Само за конете, само за конете, само за конете,

само за конете ни е жал.

.........................................

.........................................


Днес истински цигани няма,

четири ъгъла и прозорци от стъкло.

Изпити и училище, и уплаха,

и оркестър свири ни марш.


Отдавна животът е отишъл напред...