четвъртък, декември 17, 2009

Иван

Когато дойде в пети клас, не го интересуваше нищо.

И остана да повтаря класа.

На другата година някак си се промени. Поне за мене.

Вчера в часа по литература стана дума, че човекът не е способен „да надскочи себе си”. Колкото и да му се иска.

Идва обаче Иван след часа и ми казва:

- В Библията пише, че ако човек има вяра колкото едно малко зърно, може да каже на едно дърво да се премести от сушата в морето, и то ще се премести. Значи може да надскочи себе си?..


1. Поговорихме си през междучасието с Иван за малкото (синапово) зърно вяра и за човешките възможности. Какво си казахме, няма значение. Важното е, че момчето не е това момче, което беше.

2. Тези, които си мислят, че даскалската работа е лесна, да заповядат и да разменят мисли с Иван за възможностите на човека и за зърното вяра. А аз ще погледам отстрани.

3. А тези, които съзират в публикацията намек за благотворното влияниена религията, просто са схванали грешно посланието на текста.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.